* * *

Невеста кехая

Мама Йордану думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка,
откак е рожба добила,
софрата не е вдигнала -
да си посреща, изпраща
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей,
аз ще детето отгледам.
Йордан Велички думаше:
- Величке, първо венчило,
аз на нива отивам,
кога се назад повърна -
вкъщи да не те сваря!
Йордан на нива отиде.
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отрязала,
мъжки си дрехи облече,
наложи калпак овчарски,
девет е села минала,
стигнала в село десето,
там си овчар станала,
седяла, овчарувала,
цели ми девет години.
Никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила,
към тяхно село тръгнала,
до тяхна къща стигнала.
Нейно дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запитва:
- Де е, момче, баща ти?
Я иди да го повикаш!
Йордан на порти излиза,
че го Величка запитва
кога е вдовец останал,
с това мъжко детенце.
Йордан хитро излъгва,
че му булчето умряло,
станало девет години.
Откак вдовец останал,
Йордан на двора зашетал.
Величка при Иванчо остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Детето много се зарадва
и при баща си отиде,
отдалеч вика и дума:
- Тоз не е, татко, овчарин,
а най е мойта майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012