* * *

Невеста кехая

Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
я хайде да те оженя,
да вземем Мара Попова,
че я засхвалят хората,
че си е много работна,
работна, хем человечна,
с хората челяка посреща,
със сладки го думи гощава.
Взели си Мара Попова,
водил я малко, не много,
година и половина,
мъжко са дете добили.
От как се дете добило,
трапеза им се не вдига,
врата се не затвориха
от Марините достове,
от Марините сватове.
Пък Марината свекърва
тя каил не станала,
че си на Мара думаше:
- Маро ле, курво кахтийо,
как ти се дете намери
трапезата си не вдигна,
врата се не затвориха
от твоите, Маро, сводове.
Мари се жалба нажали,
че стана рано в понеделник,
че на берберина отиде
руса си коса обръсна,
та че си у тях отиде,
че си детето окъпа
че хвърли женска премена,
облече мъжка премена
препаса тежко оръжие;
че си детето накърми,
топло го нанка угуди,
че на Иванча думаше:
- Иванчо, мило мамино,
нека те гледа баща ти,
нека те кърми баба ти.
Че вдигна пушка боилия,
че си далеко забягна.
Стоян си оран ореше,
покрай Стояна помина,
че на Стояна думаше:
- Помози ти Бог, Стояне!
- Дал ти Бог добро, пътниче
пътниче, младо друмниче!
Та че си Мара отиде
при беглишките овчари,
овчари шилегари.
- Ако мандраджи нямате,
аз ще ви стана мандражи.
Те си на Мара думаха:
- Пътниче, младо друмниче,
ние си мандраджи имаме,
ами кехая нямаме,
ти да ни станеш кехая.
Та че им стана кехая.
Седяла девет години
и десетата подбрала.
Мара овчари думаше:
- Овчари и шилегари,
я си тръгнете, идете
долу в росното ливади,
у Стоянови ливади,
че му ливади пуснете,
пуснете и опасете.
Ако ви пита млад Стоян -
що ми ливади пасете,
пък вие Стояно речете:
"Ние си кехая имаме,
нас ни кехая проводи..."
И Стоян стана, да тръгна,
че при кехая отиде,
от далеч му се поклони,
от близо ръка целуна,
че на кехая думаше:
- Ой ми те тебе, кахая,
що ми ливади пущате,
нали е язък за мене,
за моето клето сираче,
като без мама остана,
пък три години без баба,
няма кой да ни изпере,
и дрехи да ни направи.
Кехая дума Стояно:
- Стояне, холан Стояне,
ази си Мара попитах,
иди Иванча доведи,
че му армаган проводи
до две ябълки червени,
нека Иванчо да дойде,
самичък да ги извади.
Та че го Стоян поведе,
поведе и го заведе
при млад кехая отиде.
Мара Иванчо прегърна,
та че си жално заплака,
плачеше и нареждаше:
- Иванчо, мило мамино,
отгледа ли те баща ти,
отхрани ли те баба ти?
Че за овчари проводи
и се раздели стадото,
че си стадото покара
и си го у тях закара.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012