* * *

Невеста кехая

Ако не бе чудо ставало,
не би се песен пяло.
Имала мама, имала,
един ми синко Стояна,
туй за син, туй за дъщеря.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
хайде, мама, да те оженим,
остарях, синко, не мога
иглени уши да вдявам,
тънка основа да преда,
сукнено платно да тъка.
Стоян мама си думаше:
- Кат ще ме, мамо, ожениш,
за коя, мамо, ще ме ожениш?
Хайде да идем, майно ле,
за Гьозел Мара Попова,
Попова, Поп-Николова.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не ходи, синко, за Мара,
Мара е, синко, с кадия
с най-предните достове,
не можем сватба изкара
от Марините роднини,
от Марините достове.
Стоян мама си не слуша,
а най за Мара проводи,
проводи и му я дадоха.
Води я малко, не много,
цели ми девет месеца,
мъжко се е дете добило.
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ще стане една неделя,
откак се е детето добило,
трапеза не се е вдигала
от Марините роднини,
от Марините достове.
Дали е детето честито,
или мама му е блудствала?
Кат зачу Мара тез думи,
че й се жалба нажали.
Грабнала менци кобилици,
че си за вода отиде.
Ходила и се върнала,
вода на огън сложила,
детето да си окъпе.
Кат си детето окъпа
и го в люлчица залюляла,
залюляла и накърмила,
и на Иванча думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти е от мама кърмене,
туй ще ти е от мама люлене.
Баба ти да те накърми,
баба ти да те залюлей.
Че отиде горе в стаята,
ручнала е стиха голяма,
извади руба юнашка,
че се хубаво промени,
че си при бербер отиде
и си косата обръсна.
Тръгнала на път да върви,
минала гора зелена,
наслала поле широко,
сред поле лежат кошари,
тя на кошари отиде
и на чобани думаше:
- Овчари, холам, чебани,
ако шилетар нямате,
ако покарач нямате,
покарач да ви пристана?!
Овчари думат на Мара:
- Ние кехая чобан имаме,
ала шилетар нямаме,
шилетар да ни пристанеш.
Остана Мара, пристана,
седяла малко, не много,
седяла девет години,
спечели девет хиляди
и деветстотин овена,
пристави калфри, чираци
и си за село тръгнала.
Вървели, що са вървели,
до тяхна мера стигнали,
тя си стадата покара
в тяхното росно ливаде.
Стоян на нива ореше
с негово дете Иванчо.
Той на Иванча думаше:
- Я иди, Иванчо, овчари да си изпъдиш
от нашето росно ливади,
това не ни е беглишко,
а най е, холам, сайбийско.
То при овчари отиде
и на овчари думаше:
- Я си стадата изкарайте
от нашето росно ливади
това не ни е беглишко,
а най е, холам, сайбийско!
Мара момченце думаше:
- Иди попитай татко си -
има ли място у вази,
у вази да нощуваме?
То при татко си отива,
и на татка си думаше:
- Овчари, татко, питат -
има ли място у нази,
у нази да си нощуват?
Вечерта, кат си седнали,
седнали да вечерят.
Мара Стояну думаше:
- Байне ле, байне Стояне,
едно ще ти се помоля -
Иванча да си ти пуснеш,
при мене да си нощува.
Аз имам дете кат него,
много ми е мъчно за него.
Вечерта, кат са легнали,
прегръща Мара, целува,
и на Иванча думаше:
- Къде е, Иванчо, майка ти?
- Аз съм бил дете мъничко,
мъничко, на три месеца,
баба ми майка изпъдила...
Мара на Иванчо думаше:
- Иванчо, мило мамино,
аз съм твоята майчица!
Я, на ти, синко, тез пари,
татко ти да те изучи
на книга, на граматика.
Сутринта, кат се съмнало,
овчари стада ще изкарват,
сбогом със Стоян да вземат,
че се Иванчо разплаква:
- Овчари няма да пускаш,
тази е мойта майчица!
Мара си калпак свалила,
Стоян се в нея заглежда,
ах, че си Мара познава,
познава и я прегръща,
прегръща и я целува,
и си на Мара думаше:
- Прости ми, Маро, прощавай,
мама ми беше причина,
нас двама да раздели!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012