|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Имала й мама, имала й
едного сина Стояна;
побърза да го ожени
за гюзел Мара Попова,
че й Мара попска дъщеря,
че знай Мара да шета
на турци и на българи,
и на трета вяра цигани.
Водили са се, водили
година и половина,
мъжка си й рожба добила,
Иванчо са го кръстили,
кръстили и понудили.
Трапеза не се й вдигнала
от Марините достове.
Майка му, некаилница,
майка му дума Стояне:
- Стояне, синко Стояне,
не ти й хрисима булката.
Откак Иванча кръстихме,
кръстихме и понудихме,
трапеза не се й вдигнала
от Марините достове!
Как зачу Мара таз дума,
облече руба юнашка,
че при белбери отиде,
че на белбери думаше:
- Руса ми коса обръснете,
сал ми за перчан оставете!
Руса й коса обръснаха,
сал й за перчан оставиха,
че при овчари отиде
и на овчари думаше:
- Овчари, млади кехаи,
имате ли си шилетар,
шилетар да ви пристана?
Овчарите й думаха:
- Юначе младо, хубаво,
ний си шилетар имаме,
ами кехая нямаме,
кехая да ни пристанеш.
Че им кехая пристана...
Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 106 - "Свекърва клеветница
- 1Б"); понудили - според записвача "подир кръщене жените носят на лехусите
пита; вярва се, че ако не се "понуди" детето, особено момичето, то нямало
да се ожени"; белбер, от бербер - бръснар.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|