* * *

Невеста кехая

Руса свекърва скарала,
на добър ден Великден,
на Руса мачно сганало,
та стана Руса, та бега.
Мъжко си дете остави,
та ойде в гора зелена,
при каравлашки овчари
и на овчари думаше:
- Добро утро ви, овчаре,
им ле конак за мене,
и яз кон вас да помина?
Овачаре й говореха:
- Дай бог добро, Русе невесто,
имаме конак за тебе,
и ти при нас ки поминеш.
Тамо ми Руса седела,
цели ми девет години.
Наплоди Руса, наплоди,
до осем, девет бюлюка,
накупи девет кучета,
стадото да й очуват.
На десетата година
Руса е стадо свалила,
свалила в нейното село.
Та си е Руса минала
край Стоянова градина,
край Стоянови ябълки.
Овчаре ябълки берея,
берея и си идея.
Стоян в градина седеше,
мъжко си дете държеше
и на овчаре думаше:
- Е, овчаре, е, чобане,
не ми берете ябълките,
че ги е Руса сеяла;
от ка е Руса бегала,
до сега девет години.
Убава Руса невеста,
мъжка си е руба носила,
мъжко си е сърце имала.
Стоян не я познава,
Руса му вели говори:
- Стояне, млади Стояне,
яз не съм млади овчара,
туко съм твоето любо,
твоето любо - Руса невеста;
набери товар сухи дървета,
отсечи зелен ръжен;
ки заколим вакъл овен,
та ки го ние изпечем,
ки ядем, Стояне, ки пием,
ки ядем, ки се веселим.
Стоян си Руса послуша.
Набра товар сухи дърва,
отсече зелен ръжен,
та заклаха вакъл овен,
заклаха и изпекоя.
Та си седная в градина,
под ябълките на сенка,
един до друг си седная.
Стоян на дете продума:
- Мило дете, питимия,
иди, дете, у майка ти,
та си, дете, полегни,
на майкино си колено.
Ойде дете у майка си,
майка му го прегръщала.
Туко що го прегърнала,
много й мъчно станало,
Бога е душа предала.
Живи са се прегърнали,
мъртви са ги разделили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012