* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка Величка,
откак е рожба родила,
софрата не е вдигнала,
да си посреща, изпраща
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди!
Тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей.
Йордан Величка продума:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
кога се назад повърна,
в къщи да не те сваря.
Величка детето приспала,
не си у тях отишла,
най си косата отрязва,
мъжки си дрехи облече,
девет села минала,
стигнала е село десето,
там си овчар станала.
Цели ми десет години
никой Величка не позна.
Много си пари спечели,
много е овце купила,
към тяхно е село тръгнала,
до тяхната къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че му Величка продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица.
Детето се много зарадва
и при баща си отиде.
Отдалеч вика и дума:
- Аз си имам майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012