|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Стоян на Марга думаше:
- Марге ле, моя пръвнино,
тебе те тука оставям,
тука да те не заварям,
че ти главата отрязвам -
като на пиле петровче,
като на ягне гергьовче!
Марга се чуди и мая,
че какво ли да направи!
Детето си окъпала,
в златни го люлки сложила,
залюляла го и запяла:
- Де, нано, нано, Иванчо,
туй ще ти й, мама, от майка
къпане и люлеене!
Излезе горе в чардаци,
отвори севля сандъци,
извади най-баш премяна -
Стояновата премяна,
че се хубаво премени,
въз беглишкото излезе,
при беглишките овчари,
и на овчари думаше:
- Овчари, млади момчета,
имате ли си кехая?
Аз да ви стана кехая.
А че им стана кехая.
Ходили, колко ходили,
цели ми девет години,
че им се свърши тревата,
тревата, още водата.
Марко момчета думаше:
- Момчета, млади овчари,
хайде в полето да слезем!
Че са в полето отишли,
на кого зян са сторили,
я на Стояна най-много.
Стоян на Марко думаше:
- Марко льо, млади кехая,
бива ли кат на мен сиромах
толкова зян да сторите?!
Марко на Стоян думаше:
- Стояне, холам, Стояне,
порасна ли ти детето,
детето, малък Иванча?
Я ми детето доведи!
Че си детето вземала
и си с овчари отиде.
Котел, инф. род. в Жеравна, Котленско; на моабет (СбНУ 60/1993-1994,
№ 900 - "Изпъдена невяста става овчар - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|