* * *

Невеста кехая

Хранила й майка, гледала
едного сина Стояна,
побърза, че го и ожени
за гюзел Марча Попова.
Мина се една година,
мъжка си рожба добили.
Стояновата майчица,
на сина Стояна думаше:
- Сино льо, олум, Стояне!
Ето ми цяла година,
като те, сине, ожених,
софрата не се й вдигнала,
трапеза не й разтребена;
дали й булката хубава,
или й твърде родовита,
или детето орлия,
от булчените, олум, родове,
повече, олум, нейни достове?!
Булката й я чула, разбрала,
голям й хатър остана,
грабнала й бели бакъри,
че й за вода отишла;
студна си вода донесе,
мъжка си рожба окъпа,
окъпа и го й повила,
и го в люлката гудила;
че влезе горе в горници,
отключи пъстри сандъци,
извади мъжка премяна,
мъжка премяна, овчарска,
че й облече, премени,
надяна калпак бошначки,
че влезе в темни яхъри,
изведе конче хранено,
че го обседла, обузда,
че го възседна, препусна,
из цариграшка чаршия,
до цариграшки бербери;
руса си коса обръсна
и руси перчен остави.
От там си конче възседна,
възседна, та го препусна,
из цариграшка чаршия.
На пъкьо срещна овчаре,
овчаре, бели котлене.
Марджа овчаре думаше:
- Овчаре, бели котлене!
Та рачите ли шиленгар,
язи шиленгар да дойда?
Овчари думат на Марджа:
- Ние шиленгар имаме;
ела ни кехая ни стани!
И Марджа стана кехая.
Пасала е девет години,
добро имане спечели,
овцете со кехаите,
девет кемери напълни.
Марджа овчари думаше:
- Овчаре, вие, кехаи,
яз назад ще се повърна,
към то наши вилает;
и аз имам темни ливади,
да си овцете вкарам
в моите темни ливади.
Овцете назад върнали,
и Марджа се назад повърна,
та са овцете вкарали
в техните темни ливади;
че разпе сини чадъри.
Марджа под чадър поседна,
Стоян чаири косеше.
Кат ги видя млад Стоян,
и на овчари думаше:
- Изкарайте си овцете
из моите темни ливади.
Овчари думат Стояну:
- Ние, холан, не знаеме!
Нас ни кехая доведе,
ей го кехая, де седи,
там под сините чадъри.
Стана Стоян, отиде.
От далек му се поклони,
от близо му селям даде
и на кехая думаше:
- Кехая, холан, кехая,
я изкарай си овцете
из моите темни ливади,
да ми не търлят ливади?
Кехая дума Стояну:
- Стояне, холан, Стояне!
Нека ми пасат овцете,
ний се, холан, познаваме,
ази съм у вас доходял,
и съм на конак кондисвал.
Нещо ще да те попитам;
ти имаш стара майка,
и имаш мъжка рожба;
майка ти жива ли е?
И детето ти порасна?
Стоян кехаи думаше:
- Кехая, холан, кехая!
Детето ми порасна;
ето ми до три години,
как е майка умряла;
ето ми девет години,
като ми е булка забягнала!
Кехая дума Стояну:
- Да видиш, познаваш ли я?
Стоян си кехаю отговаря:
- На лява ръка белег имаше.
Кехая си ръка подаде,
и си Стояна попита:
- Да не съм ази, Стояне?
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012