* * *

Невеста кехая

Мама Йордана думаше:
- Йордане, сине Йордане,
станало девет месеца
как ти се рожба добила,
мъжка рожба Иванчо.
Софрата, мама, сложена,
до днес не се е вдигала
от Величкини родове.
Аз й веднъж продумах
софрата, мама, да вдигне,
но тя ми дума не чува.
Я да я, мама, изпъдиш,
че ще ни дома разсипе
с тези нейни родове.
Вземи я, мама, изпъди.
Аз ще Иванча отгледам,
както съм тебе гледала.
Йордан си майка послуша
и на Величка продума:
- Зарана рано ще стана,
на нива в зори ще ида,
нивата да си изора.
А ти детето ще оставиш,
във вази ще си отидеш.
Ако те тука заваря,
главата ще ти отрежа.
Заранта, като съмнува,
Йордан на нива отишъл.
Величка рано станала
и си детето вземала,
вземала да го окъпе.
Като го къпе и плаче,
и на Иванча говори:
- Дай, мама, да те окъпя,
последно да те повия,
последно да те накърмя,
че ще те, мама, оставя
на твойта баба злобница,
дето ни с татко ти разделя.
Че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
накърми и го приспала.
Тихом детето целуна,
женски си дрехи съблече
и се в мъжки облече.
Други деня Гергьовден
четири села минала,
на петото се запряла
и се чобанин представи.
Името си е кръстила -
Иванчо, младо чобанче.
Седяла, чобанувала
с много мъже чобани,
цели ми десет години.
Не си я никой познали,
че е при тях жена чобанка.
Че си Величка спечели
девет хиляди овнета,
престави девет харгати.
След туй Величка намисли,
много й ней домиля
за първа рожба Иванчо.
Величка дума чобани:
- Чобани, мои харгати,
всички се добре стегнете,
в нашо село ще идем,
че има гора зелена,
има паша широка
и има вода студена.
Чобаните я слушаха,
че си с Величка тръгнали.
Вечерта слънце захожда,
те си в село стигнаха.
Иванчо, младо чобанче,
то си край порти минава
и на портите стоеше
нейното дете Иванчо,
на десет години станало.
Тя си Иванча познала
и си Иванча попитала:
- Иванчо, дете хубаво,
ний сме хора далечни,
всички сме тука чобани.
Виж какво ще да те попитам -
ожени ли се татко ти,
жива ли е още баба ти?
Тогаз Иванчо продума:
- Татко не се е оженил,
баба е болна на легло.
Девет години как лежи,
не може на крак да стане,
нещо работа да хване.
Величка дума Иванчо:
- Иди попитай татко си
има ли място за спане
за мойте вакли овнета
и за мойте верни чобани.
Иванчо бързо отива
и на баща си разправя.
След това Йордан излиза,
гледа я, мисли, чуди се,
не може да я познае.
Йордан Иванча покани
с негови вакли овнета,
с негови верни чобани.
Мръкна се вече, стъмни се,
седят всичките, вечерят.
Тъй както всички стояли
Иванчо, младо чобанче,
то си Йордана запита:
- Как си без булка останал
и ти кат мене млад вдовец,
с едно мъжко детенце?
Йордан чобани продума:
- Жена ми млада почина,
не смея да се оженя,
че ми е мила първата.
Иванчо Йордан продума:
- И аз кат тебе без жена,
с едно мъжко детенце,
също на твойто прилича.
Голяма молба ще кажа -
таз вечер като полегна
да дойде дете при мене,
на него да се порадвам,
че мойто далеч остана.
Йордан си дете не дава.
Най-подир молбата послуша
и му детенце предава,
Величка дете вземала.
Вечерта, като легнали,
Величка дете прегърна,
всичко подробно разправя -
баба му що е сторила
с баща майка двамата.
Величка дума Иванча:
- Аз не съм, сине, чобанин,
но съм си твойта майчица
в мъжки дрехи чобански.
Я на ти, сине, тез пари,
на твоя баща да дадеш.
На книга да те изучи,
учено чедо да станеш.
Като баща си да не си,
чужди акъли да слушаш.
Рано е от сън станала,
тихо детето целунала.
Заранта рано излиза,
сиво си стадо изкарва
от Йорданови дворове.
След това детето станало
жаловно, тъжно горкото,
из двори ходи и плаче
за неговата майчица.
Баща Иванчо попита:
- Защо ми плачеш, Иванчо?
Иванчо дума татко си:
- Защо ме, татко, ти лъжеш,
че майка ми е умряла?
Тоз човек, дето нощува,
това е, татко, майка ми
в мъжки дрехи чобански.
Тя на мен всичко разправи,
какво е баба сторила
с тебе, още със нея.
Тя на мен даде тез пари -
на книга да ме изучиш,
да не съм, татко, като тебе,
чужди акъли да слушам!...
Йордан из порти излиза,
из пътя стадо настигна,
че си Величка повърна
с найно стадо голямо,
с нейни верни чобани.
Че хвана тогаз майка си,
удря я, скача по нея,
докато я Йордан умори.
Да знаят всички свекърви
как да си гледат снахите!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012