* * *

Невеста кехая

Мама Йордани думаше:
- Йордане, синко Йордане,
станало ми й девет ден
от както се е рожба родила,
софрата не сме вдигали,
от Вилиските родове,
тя ще ни къщата разпилей,
Величка да си оставиш.
Йордан мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
като Величка оставя,
кой ще ми детето гледа,
детето, малък Иванчо?
Йордан майка си думаше:
- Като Величка оставя,
ще ли ми дете отгледаш?
Йордан мама си думаше:
- Заран рано ще стана,
ще ида оран да ора.
Сутринта рано станали,
Йордан Велички думаше:
- Аз ще да на нива да ида,
тебе те тука оставям,
тук да те не сварям,
пък ми детето остави,
детето, малък Иванчо!
Сутринта, като станали,
Величка си детето окъпа,
окъпа си го, накърми,
и си накрай село излезе.
В мъжки се дрехи облече,
Иван си име нарече.
Девет е села минала,
в десетото й влязла,
там се овчарин пазари.
Седяла и служила,
тъкмо ми девет години,
много ми пари спечели
и си Величка намисли
назад да се повърне,
Иванча да си нагледа.
Сиво си й стадо прибрала,
девет села минала
и пак в тяхното влязла.
Като край техни порти минава,
на пътя стои детенце,
техния малък Иванчо.
Величка дума момченце:
- Къде й, момченце, татко ти?
Иванчо дума:
- Татко го няма тука.
- Има ли място за спане,
за хиляда вакли овнета?
- Имаме място широко,
за спане и за овчички.
Я си стадото вкарай,
на стадо да се порадваме.
Вечерта, кат се й мръкнало,
Величка дума момченце:
- При мене ще си нощуваш.
Легнали да си поспят.
Величка дума Иванчу:
- Къде й, Иванчо, майка ти?
Станало й девет години,
аз ти бях майка на тебе,
станало й девет години
от както съм ази излязла.
Сутринте рано ще станеш
и на татко си ще кажеш.
Като Величка излезе
Иванчу дума на татко си:
- Туй не ми й, татко, овчарин,
най ми й, татко, майка ми.
Йордан си всичко остави
и си портата отвори,
и за Величка отиде.
Стадото назад върнаха
и се с Величка прибраха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012