* * *

Невеста кехая

Мама на Йордан думаше:
- Йордане, мама, Йордане,
я вземи, булка изпъди,
откакто е булката родила
къщата ни не се изпразнила
от нейни близки роднини.
Ще ни имота разпилеят,
вземи я, мама, изпъди я,
детето на мене остави.
Аз ще го, мама, отгледам,
както съм теб отгледала.
Йордан Величка думаше:
- Велечке, либе Величке,
днеска е, Велечке, събота,
утре е света неделя,
вдругиден делник - понеделник,
вземи, детето окъпи.
Аз ще те, Величке, парясам,
парясам, да те оставя.
Дете при мене остави,
за него грижа не бери.
То ще го мама отгледа,
както е мене отгледала.
Величка нищо не казала.
Ранила рано в понеделник,
дете Величка окъпала,
окъпала и го накърмила.
И си мъжки дрехи облече,
и си по селата замина,
през девет села, в десето.
Селски се овчар хванала,
ходела, овчарувала,
най-после решила
назад да се върне,
през тяхно село да мине,
мили ми Иванчо да види.
Като си през село мина,
Йордан на порти стоеше.
Величка Йордан думаше:
- Има ли място за мене,
във вас да пренощувам?
Йордан на овчар думаше:
- Има, овчарю, има,
и за тебе, и за стадото.
Като се в къщи прибрали,
овчар на Йордан думаше:
- Къде е, Йордане, булката?
Йордан на овчар думаше:
- Станало девет годени,
откакто булка починала.
Овчар на Йордан думаше:
- Йордане, холан, Йордане,
станало девет години
откакто съм от село излязла,
едно си дете оставих,
мъничко на една година,
на твоя Иванчо замяза.
Едно ще те, Йордане, помоля,
дете при мене да пратиш,
да легне, да пренощуваме,
да му се малко порадвам.
Като са двама легнали,
Величка дете прегръща,
прегръща и целува.
Иванчо на овчар думаше:
- Защо ме толкова прегръщаш,
прегръщаш и целуваш?
Величка Иванчо думаше:
- Аз не съм, мама, овчар,
аз съм твоята майчица,
дето ме баща ти изпъди.
На ти, мама, тези пари,
на училище, мама, да ходиш,
умно момче, мама, да станеш,
да не мязаш на баща си,
да не слушаш, мама, хората!
Като си двама легнали,
легнали, Иванчо приспала.
Станала рано Величка
и накрай село излязла.
Като се Иванчо събуди
и си на татко думаше:
- Защо ме, татко, лъжеш,
че майка ми умряла?!
Този овчар, дето нощува,
той не е, татко, овчар,
а той е моята майчица!
Като Йордан зачува,
накрай село излиза,
там си Величка намери
и на Величка дума:
- Върни се, либе, върни се,
не ще слушам хората!
И се Величка върнала,
наново живот заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012