* * *

Невеста кехая

Мама Йордан думаше:
- Йордане, сине Йордане,
станало девет месеца
как ти се е рожба добила,
мъжка ти рожба, Иванчо,
софрата, мама, сложена
до днес не се е вдигнала
от Величкините родове.
Аз й веднъж продумах,
софрата, мама, да вдигне,
но тя ми думи не чува.
Я да я, мама, изпъдиш,
че ще ни дома разсипе
с тези нейни родове.
Вземи я, мама, изпъди,
аз ще Иванчо отгледам,
както съм тебе гледала.
Йордан си майка послуша
и на Величка продума:
- Зарана рано ще стана,
на нива в зори ще ида,
нивата да си изора,
а ти детето ще оставиш,
във вас ще си отидеш,
ако те тука заваря,
главата ще ти отрежа.
Заранта, като съмнува,
Йордан на нива отишъл,
Величка рано станала
и си детето вземала,
вземала да го окъпе,
като го къпе и плаче:
- Дай, мама, да те окъпя,
последно да те повия,
последно да те накърмя,
че ще те, мама, оставя
на твоята баба злобница,
дето ни с татко ти раздели.
Че си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
накърми и го приспала,
тихом детето целуна,
женски си дрехи съблякла
и се в мъжки облече,
руса си коса отряза,
наложи калпак чобански.
Други ден деня Гергьовден.
Четири села минала,
на петото се е запряла,
чобани овце пасяха
и се чобанин представи,
името си е кръстила,
Иванчо, младо чобанче.
Седяла, чобанувала,
с много мъже чобани
цели ми десет години.
Иванчо, младо чобанче,
той нали си е спечелил
стадо там безбройно,
и седем души аргати.
А свекърва й болна легнала,
от Бога тя бе наказана.
Иванчо дете порасло,
на десет години станало,
на Величка много домиляло
за нейно дете Иванчо.
На аргати той думаше:
- Тая вечер добре се стегнете,
утре за моето село ще идем,
там има гора висока,
има и паша широка,
и има и вода студена.
Като на път тръгнаха,
до негово село стигнаха,
накрай селото запряха,
Иванчо аргати дума:
- Вие тука ще ме чакате,
в село за конак ще питам.
Край тяхна къща минава,
деца на пътя играеха,
тя си детето познала
и на Иванчо думаше:
- Къде е, Иванчо, майка ти?
- Моята майка е умряла,
малко дете бях в люлка,
болна е баба, не може
работа, нищо да види,
а татко е тук, не се оженил.
- Я иди, повикай татко си.
Дете татко си извиква:
- Ела, татко, човек те търси.
Като си Йордан излиза,
чобан Иванчо питаше:
- Имаш ли място за мене,
таз вечер за конака,
за мойто стадо аргати?
- Имам си място за вас
и твойто стадо безбройно.
Вечерта се събраха
и както си вечеряха,
чобан Иванчо го пита:
- Къде е, Йордане, булка ти?
- Булка ми отдавна почина,
става вече десет години
и дете Иванчо ми остави,
мъничко, още в люлка.
- Защо, Йордане, не се ожени?
- Защото не мога да найда,
такава добра стопанка.
Иванчо, младо чобанче,
той на Йордан продума:
- И аз съм вдовец като тебе,
и мен жена ми остави
мъничко дете Иванчо,
много, Йордане, прилича,
на твоето дете Иванчо.
Става цели десет години,
детето не съм си виждала.
Аз ще те моля таз вечер
детето при мен да бъде,
да му се малко порадвам,
че много е мъчно на мене,
за моето дете Иванчо.
Йордан детето остави,
кога си всички заспаха,
Величка дете си прегърна,
кат всяка майка рождена,
и на детето продума:
- Къде е твоята майчица?
- Моята майка е умряла.
- Татко ти те, майка, лъже,
но баба ти стана причина,
та ме татко ти изпъди.
Я вземи, майка, от мене,
тези пари ги на татко предай,
на книги чисти да те изучи.
И кога те татко ти ожени,
и ти, майка, да не правиш,
каквото татко ти със мене!
Сутринта дете из двора ходи
и дребни сълзи ронеше.
Татко му го питаше:
- Защо, Иванчо, ти плачеш,
кой лошо на теб направи?
Иванчо дума татко си:
- Защо ме, татко, лъжеше,
че майка ми е умряла.
Това бе, татко, майка ми,
тези пари тя ми ги даде,
с тях ти да ме изучиш.
И когато ме ожениш,
булката да си зачитам,
другите аз да не слушам,
татко си, още баба си,
булката да си изпъдя,
както ти, татко, направи.
Йордан чобанин настига,
и се на чобан молеше:
- Върни се, Севдо, при мене!
- Как ще се върна при тебе,
кога майка си послуша,
та мен невинна изпъди?!
Ти, Йордане, като ме изпъди,
мене ми Господ помогна,
безбройно стадо спечелих,
и седем души аргати.
Ако майка си изпъдиш,
аз ще се върна при тебе.
Йордан Величка продума:
- Майка си аз ще изпъдя,
само при мене се върни.
И се двама събрали,
щастлив живот да живеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012