* * *

Невеста кехая

Хубава Угро невясто!
Зла била Угра невяста,
а по-зла - Угри свекърва.
Та са се двете скарали,
та са се три дни карали,
ни една не е млъкнала,
млъкнала Угри свекърва.
Та па Угри захвали:
- Полека, Угро невясто!
Да дойде Стоян от оран,
каза ще азе Стояну,
той оре черно угари
и сее бела пченица,
белия и загария;
а ти я, мома, продаваш
редом по нови дюкяне
за вино и за ракия,
и вземаш пасма коприна,
та шиеш лични билушки.
Кога е било вечерта,
дойде си Стоян от оран.
Майка Стояну говори:
- Синко Стояне, Стояне!
Ти ореш черно угари,
та сееш бела пченица,
невеста ти я продава
редом по нови дюкяне
за вино и за ракия,
и взема пасма коприна,
та шие лични белушки.
Стоян й нищо не рече.
Кога е било зарана,
Стоян на оран отводи,
та па си Угри заръча:
- Либе ле, Угро невясто,
аз ще на нива да ида,
ти рани рано, по-рано,
мъжко си дете окъпи,
па готви топла обяда,
та ми на нива донеси.
Послуша Угра невяста,
та рани рано, по-рано,
мъжко си дете окъпа,
наготви топла обяда,
мъжу на нива занесе,
отдалеч иде и вика:
- Либе Стояне, Стояне,
скоро ме либе, посрещни,
та вземи топла обяда.
Стоян си Угри говори:
- Дойди полека, Угро ле,
та на слог обяд остави,
да дойда, да обядваме.
Малко се, много минало,
ето и Стоян че иде;
седнаха, та обядваха.
Кога е станал млад Стоян,
изпрегна бреза бивола,
та впрегна Угра невяста.
Та е орала, орала,
орала дори до пладне.
Кога е било на пладне,
угар със мляко побеля,
и тя Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
пусни ме, либе, да с'ида -
угар със мляко побеля,
дете ми в люлка обумря;
ако те не е за мене,
та нели те е, Стояне,
за мъжко дете Богоя?!
Пуснал беше я млад Стоян,
отишла Угра дома си,
по-скоро вкъщи влетяла,
над люлчица се навела,
дете й в люлка умряло.
Угри е хатър остало,
та скокна Угра, та бяга,
та е отишла, отишла
доле в долните юруци.
Станала Угра кехая,
та пасе девет години.
Спечели двеста овнове,
хилядо руди рудици -
углави Угра овчари,
овчари и говедари.
Вървели, що са вървели,
Угра им тихо говори:
- Овчари и говедари,
леко стадото карайте,
по-леком сиви говеда,
говеда да се не бодат,
рогове да си не трошат;
аз ща напреде да ида,
да найда конак да преспим.
Угра си дома отишла,
и на портите потропа.
Стоян на двора седеше,
и си колата правеше.
Угра Стояну думаше:
- Море Стояне, Стояне,
има ли конак да преспим,
за мене и за дружина?
А Стоян си и говори:
- Пътниче, младо друмниче,
наищем конак да преспиш
за тебе и за дружина.
Угра Стояну думаше:
- Леле Стояне, Стояне,
нещо ще да те попитам -
като ти бяга жената,
живо ли ти е детето?
Скоро ли умря майка ти?
Наскоро ли се ожени?
Стоян си Угри говори:
- Пътниче, младо друмниче,
нели ме питаш, да кажа -
е сега девет години
как ми е Угра бягала,
и живо ми е детето,
и скоро умря майка ми;
година и половина,
ка съм се азе оженил,
та съм взел Неда хубава.
А Угра си му говори:
- Море, Стояне, Стояне,
това не ми е пътниче,
пътниче, младо друмниче,
ами е твойта невяста;
азе ти карам, Стояне,
до двеста вакли овнове,
хилядо руди рудици.
- Хубава Недо, хубава!
Събери, Недо, събери,
що си от майка донела,
та па си иди, Недо ле,
при твойта стара майчица,
това е Угра невяста!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012