* * *

Невеста кехая

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години станаха,
откакто си се оженил
и твоята булка хубава,
мъжка е рожба добила
на девета година.
Откакто рожба добихте,
портите не са затваряни
от Ганкините роднини, достове,
достове и приятели.
Да вземеш, да я изпъдиш,
аз ще ти дете отгледам.
Чуди се Стоян, мая се,
как да каже на Ганка,
най-сетне продума:
- Гане ле, либе хубаво,
зарана рано да станеш,
да сготвиш гостби всякакви,
аз ще рано на оран да ида -
ще стана рано заранта,
руси биволи ще запрегна;
и вечерта, кат се завърна -
в къщи да те не заварям!
Чуди се Ганка, мая се,
къде да иде, какво да стори.
Мъжка си рожба окъпа,
окъпа и накърми,
вита му люлка завърза,
и жално-милно заплака,
и на детенце думаше:
- Туй ще ти й от майка къпане,
туй ще ти й от майка кърмене,
туй ще ти й от майка люлеене!...
Отключи пъстри сандъци,
мъжки си дрехи извади,
че си се Ганка облече,
мъжко си име сложила,
яхнала й конче алено
и си от къщи отиде.
При овчари се пазари;
девет години стояла,
никой си Ганка не позна.
На десета година,
голяма суша настала -
тревата изсъхнала,
водата пресъхнала.
Чудят се, маят овчари,
какво да правят стадата.
Ганка овчари думаше:
- Хайде, овцете да заведем,
към наше село да заведем.
Те си Ганка послушват.
Кога са в село влезлнали,
край Ганкина къща минали -
на двора играел Иванчо.
Ганка Иванчо говори:
- Иди да питаш баба си,
дали ще да ни приеме?
Като са софрата сложили,
Ганка Стояне думаше:
- Иванчо да седне между нас,
че и аз имам момченце,
девет години не съм го виждал.
Като са легнали да нощуват,
Ганка Стояну пак дума:
- Иванчо да е между нас!
Всички са позаспали,
Ганка я съня не лови,
тя си Иванчо говори:
- Иванчо, дете без майка,
питал ли си къде е,
къде е, Иванчо, майка ти?
Заранта като станали,
разпасла кемер от злато
и на Иванчо продума:
- Туй ще ти й, Иванчо, от майка ти.
Тогаз Иванчо попита,
попита Иванчо татко си:
- Къде е, татко, майка ми,
кой я от тука изпъди?
Стоян се чуди и мае,
жалко си милно заплака
и на Иванчо продума:
- Девет години минаха,
ти не си ме попитал -
кой те, Иванчо, научи?!
Тогаз се Стоян досети,
че оня вакъл овчарин,
е негово булче хубаво.
Препусна алени атове
и си овчари настигна,
Ганка за ръка улови
и я у дома заведе!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012