* * *

Невеста кехая

Мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
я да те мама ожени,
да ти вземе вдовица,
вдовица - Мара Попова,
Попова, Поп-Николова,
всичкото ще ти донесе,
с колата ще го доведе.
Стоян мама си думаше:
- Аз не ща, мамо, вдовица,
вдовица е слана есенна,
тя слани из градината,
на малки моми цветята,
на млади булки босилек.
Момица е, мамо, момица,
лятна, пролетна росица,
тя роси из градината,
на малки моми цветята,
на млади булки босилек.
Думала, прилъгала го,
взела му е Мара Попова,
Попова, Поп-Николова,
води я малко, не много,
добила е мъжко детенце.
От как се е дете родило,
трапеза не се е вдигало,
от Марините гостове,
гостове и приятели...
Мара за вода отиде,
мама Стояну думаше:
- Стояне, мило мамино,
каква е тази работа,
каква е Мара Попова,
от как се е дете родило,
трапеза не се е вдигала,
от Марините роднини,
от Марините гостове,
гостове и приятели.
Мара ги отвън слушала,
че й се жалба нажали,
и й се тъга натъжи.
Мъжко си дете окъпа,
окъпа и го накърми,
че го в люлчица турнала,
като го залюля и запя:
- Нани ми, нани, Иванчо,
Иванчо, мило мамино,
до тук ще ти е от мама,
кърмене, мама, къпане,
къпане, мама, люлене.
От тук нататък баба ти,
баба ти да те окъпва,
баба ти да те накърмя,
че на берберя отиде,
руса си коса обръсна,
облече мъжка премяна,
наложи калпак самурен,
запаса пояс гевезен,
метнала аба на рамо,
взела е кривак във ръка,
на планината отиде,
въз беглижките овчари...
- Ако си шилегар нямаше,
мене шилегар турнете.
Овчари Мари думаха:
- Ой ми те тебе, юначе,
ний си шилегар имаме,
ти за шилегар не ставаш,
ами кехая нямаме,
кехая да те турнеме,
каквото речеш, туй ще е,
туй ще е и тъй ще бъде.
Че я кехая турнали,
седяла малко, не много,
седяла девет години,
каквото рече, туй бива.
На десетата година
Мара овчари думаше:
- Беглишки вакли овчари,
тук стана девет години
как седя тука при вази,
каквото река, туй бива,
и вий сте ме слушали,
сега ще ме слушате ли?
Хайдете да ви заведа,
по наши пусти вилает,
там има добри ливади,
стадото да си напасем.
Като ги Мара поведе,
че си ги Мара заведе,
в техния пусти вилает,
че си стадото закараха
в Стояновите ливади.
Стоян си нива ореше,
пък Иванчо му водеше,
той при овчари отиде,
и жално-милно заплака,
по-жално, по-милно продума:
- Беглишки вакли овчари,
мене не ми ли е стигало,
девет години без булка,
и вий ми ливади косите.
Да не сте чули, разбрали,
някоя булка бягала?
Ний сме я чули, разбрали,
въз беглишките овчари.
Овчари думат Стояну:
- Ний си кехая имаме,
иди кехая попитай,
каквото рече, туй ще е,
туй ще е, тъй ще бъде.
Че стана Стоян, отиде,
като го Мара видяла,
тя жално-милно заплакала,
по-жално, по-милно продума:
- Стояне, либе Стояне,
че порасна ли Иванчо?
Иди Иванчо доведи,
нося му голям армаган,
две позлатени ябълки.
Стоян Иванча думаше:
- Иванчо, мило тейново,
че хайде да те заведа,
въз твойта мама рождена,
носи ти голям армаган -
две позлатени ябълки.
Като го Мара видяла,
тя си Иванча прегърна,
прегърна да го целуне,
че са се живи хванали,
а мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012