* * *

Невеста кехая

Мама Йордани думаше:
- Синко Йордане, Йордане,
девет ми дена станало,
както се й рожба добила,
софрата, мама, сложена
до днеска не е вдигана
от Величкини родове.
Ази й веднъж продумах,
софрата, мама, да вдигне,
пък тя ми дума не чува.
Да вземеш, синко Йордане,
да вземеш, да я изпъдиш,
аз ще детето отгледам,
както съм тебе гледала!
Йордан си нищо не рече.
Вечерта, кат се й мръкнало,
Йордан Велички думаше:
- Величке, първо венчило,
утре ще рано да раниш,
аз ще на нива да ида,
тебе те тука оставям,
пак тука да те не сварям!
Величка глава наведе,
дребни си сълзи порони,
чуди се сама, не знае
какво да стори, направи.
Сутринта рано ранила,
па му е пита месила
и го на нива изпрати,
па си е вода стоплила,
та си детето окъпа,
окъпа и го повила,
седнала да го накърми.
Кат го Величка кърмеше,
с дребни го сълзи облива
и на детенце думаше:
- Иванчо, дете мамино,
до днеска съм ти майчица,
от днес нататък баба ти,
твоята баба злобница,
дет ни с татко ти разделя.
Величка влезе в мазани,
женски си дрехи съблече,
та се във мъжки облече,
па си детенце целувна
и си из село излезе.
Докато слънце залезе,
четири села й минала,
в петото се е запряла,
там са чобанин представи,
без да я някой узнае.
Там е Величка стояла,
стояла, чобанувала
цели ми девет години,
та си Величка спечели
до деветстотин овнета,
па си Величка ценила,
ценила девет аргати.
На Величка й домъчня
за тяхно село голямо,
за нейно дете Иванчо.
Величка дума аргати:
- Аргати, мои побратими,
а в наше село да идем,
там има поле широко,
там има трева за паша
и има вода студена,
стадото да си пасеме,
пасеме, още поиме.
Като във село стигнали,
край тяхна къща минали,
Иванчо на път играе,
вече на девет години.
Величка си го познала,
та па си го тя попита:
- Къде й, Иванчо, майка ти?
А дете й отвърнало:
- Аз съм сираче без майка.
- Ами къде е татко ти?
- Татко ми си е у дома.
- Ами къде е баба ти?
- Баба е болна отдавна.
- Я иди, татко си питай,
можем ли у вас нощува,
нощува, още гостува.
Иванчо ходи, пита го,
па си на хора думаше:
- Татко си каза, че може
да нощувате, гостувате.
Стояли и вечеряли,
дошло време за лягане,
булка Йордани думаше:
- Може ли при мен детенце
да легне, да се порадвам,
че и аз имам такова,
което далеч оставих.
Цяла нощ му се радвала,
радвала, още плакала,
пари му с шепа давала,
па си на дете казала:
- Утре, Иванчо, кат станеш
татко си ти да попиташ,
къде й твоята майчица,
че тя си не е умряла,
дали я може той позна.
Сутринта дете станало,
па си на татко думаше:
- Що си ми думаш, татко бе,
че мойта майка умряла?
Тогаз са Йордан досети,
че това може да е тя,
негова мила Величка,
та си чобани настигна,
та си Величка той позна,
па си я назад повърна,
и си двама заживяха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012