* * *

Невеста кехая

Петканината свекърва,
деня Петкана крусаше,
нъщем Стояна надумва:
- Сино Стояне, Стояне,
махни га, сино, оттука -
сутрин говеда изкарва,
вечар с говеда дохуда.
Двора ни стана пъть-друми,
къщата - селска одая.
Хайде га, сино, опъди -
аз жи ти гледам детето,
детето, малък Иванчо.
Чуди се Стоян, мае се,
как да си булче изпъди,
кат му е мило за нега,
за нега и за детето.
Той стана рано в понделник,
нахрани сиви волове,
че на баиря отива,
на баир оран да оре.
Петкана дума Стояне:
- Любе Стояне, Стояне,
къде щеш оран да ореш -
че майка ти ме накруса
при тебе, любе, да дойда,
при тебе оран да ора.
Стоян Петкано думаше:
- Любе Петкано, Петканке,
немой при мене дохода,
нали щат хорта да рекат:
"Стоян му мило булчето,
затуй го води с нега си."
Петканка хи са нажали,
нажали, още наяди.
Тя си Стояна изпрати
и си се назад повърна.
Мъжко си дете окъпа,
окъпа, та го накърми,
накърми и го приспала.
Хем плаче, хем му нарежда:
- Нанни ми, заспи, Иванчо,
тва ж'е от майка кърмене,
кърмене, още къпане!
Че свали дрехи булкински,
надяна дрехи овчарски,
наметна торба на рамо,
закачи гега на джуба
и край Стояна замина,
и на Стояна думаше:
- Чифчийче, младо чифчийче,
ти като ореш край пътя,
край пътя, край пътеките,
та не видя ли, чифчийче,
оттук чобанин да мине,
моето стадо да кара?
Чифчийче дума овчарин:
- Отрано съм тук заорал,
овчари не са минали.
И тя си пътя продължи.
През девет села минала,
десетото е стъпнала,
там се чобанин цанила.
Ходила, овчарувала
цели ми девет години,
никой я нехи не позна,
че е жена чобанин.
Много е пари вземала,
голямо стадо забрала,
решила да си отиде,
да иде, дете да види.
Кога си в село отиде,
на тяхна порта отиде,
и си стадото запряла.
Нейния малък Иванчо,
на девет го месеца остави,
на девет години завари.
Тя си Иванча познала
и на Иванча продума:
- Тук ли й, Иванчо, татко ти?
Ако й, Иванчо, във къщи,
речи му на път да излей,
нещичко жи го попитам.
Стоян на порти отива,
Петкана дума Стояну:
- Ся нощ съм тука пристигнал,
има ли място за мене,
у вас да пренощувам,
стадото да пренощува?
Стоян Петкано продума:
- Ой ти, чобанин непознат,
ние си място имаме
за тебе и за стадото.
Петкана в двори улезе
и стадото си прибрала.
Вечерта, кат се събрали,
седнали, та вечеряли.
Петкана, като лягала,
тя на Стояна продума:
- Пусни Иванча при мене,
при мене ся нощ да лежи,
че аз съм дете оставил -
точно ми девет години.
Тя си Иванчо забрала
и си при нега легнала.
Кат си другите заспали,
тя си Иванча прегръща,
прегръща и го целува,
целува и го разпитва:
- Къде й, Иванчо, майка ти?
- Ся станва девет години,
мене ми майка умряла.
Петкана дума Иванчо:
- Не е майка ти умряла,
аз съм, Иванчо, майка ти.
Когато беше мъничко,
мъничко на девет месеца,
татковата ти майчица,
тя си татко ти надума,
та ме от къщи изпъди.
Много му пари отдала,
станала да си отива
Като е, холан, тръгнала,
тръгнала да си отива,
Иванчо си татка продума:
- Немой га, тато, изпрата!
Тва не е чобан непознат,
това е мойта майчица.
Стоян му жално нажаля.
Петкана той си прибира,
майци си глава отряза
и пак са живот живяли.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012