|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Йордан Велички думаше:
- Величке, булка хубава,
Величке, първо пръвнино,
мене ми мама заръча
да те, Величке, изгоня -
тя ще ми гледа детето,
както й мене гледала!
Толкоз Йордан издума
и си биволи подкара,
на нивата отиде.
Величка, булка хубава,
мъжка си рожба окъпа,
окъпа и го накърми.
Като го Величка кърмеше,
жални му думи думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
расти ми, майка, порасти,
баба ти й, майка, причина
баща ти да ме изгони,
и тебе без майка да остави!
Толкоз Величка издума,
че си детето остави,
накрай на село отиде,
дълга си коса отряза,
мъжки си дрехи облече,
нахлупи калпак овчарски,
девет села минала,
в десето село отиде,
там се овчар представи.
Девет години седяла,
седяла и овчарувала,
много си пари спечели,
голямо стадо развъди.
Ала й жалба дожаля
за нейно малко детенце;
тя си стадо поведе,
девет села премина,
десето село тяхното.
Йордан на порти стоеше,
Величка го попита:
- Има ли място за мене,
за мене и за стадото,
таз вечер у вас да нощувам?
Йордан го в къщи приема,
сред двори Иванчо играе.
Величка Йордан молеше:
- Таз вечер пусни детето
при мене да нощува,
че и аз имам дете оставено,
оставено много далече.
Че се Йордан съгласи,
при нея пусна детето.
Величка, булка хубава,
мъжки си дрехи съблече,
по женски дрехи остана
и си на Иванчо думаше:
- Иванчо, мила рожбицо,
аз не съм овчар незнаен,
а най съм твойта майчица!
Цяла нощ го милвала
и заранта преди да съмне,
много му пари остави,
и си стадото помами.
Иванчо, кат се събуди,
и на баща си викаше:
- Туй не е овчар незнаен,
а най е мойта майчица!...
Девня, кв. Повеляново, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|