* * *

Невеста кехая

Стоян си Величка думаше:
- Величке, жено, Величке,
сега те тука оставлям,
к вечеру, кат се вратим,
тука да те не затичам.
Величка си дете окъпа
и на дете думаше:
- Синко Иванчо, Иванчо,
последно те мама окъпа,
окъпа и надои,
у люлка те мама положи
и те мама оставля
да те гледа баба ти,
баба - злобница.
И си Величка излезе,
женски е дрехи соблекла,
мужки е дрехи облекла,
мужки дрехи чобански.
Девет е села минала,
у десето се е запрела.
Тамо чобани имало,
млад чобанин станала.
Девет е години седела,
големо имане събрала
и си другари думаше:
- Айдете, айде да идеме,
край наше село големо,
там има паша голема.
Кога из път ходеше,
сиво стадо мамеше,
край пътят момченце
стоеше, още гледаше.
Величка момченце пита:
- Къде е, момченце, татко ти
и къде е майка ти?
- Татко е майка разпъдил
преди девет години.
- Ожени ли се татко ти,
жива ли е баба ти?
- Татко ми си е дома,
баба ми жива е още.
- Иди, момче, питай татко си
у вазе със стадо да спиме,
със вакло стадо големо,
да преспиме до утре рано.
Кога су вечеру вечерали,
Величка Стоян питала:
- Може ли, добри човече,
момче при мене да преспи,
че съм дома заминал
момче на тия години?
Кога двоица легнали,
Величка момче думаше:
- Я, момче, не съм чобанин,
я съм твоята майка.
Вземи, мама, тея пари,
баща ти да те учи на книга,
да не си като него глупав,
да слушаш чужди акъли.
Утро си чобани пооде,
Величка стадо подкара.
Момче дума баща си:
- Тате, това не е чобанин,
но е моята майка.
Теа пари ми е дала,
на книга да ме научиш,
да не съм глупав кот тебе,
да слушаш чужди акъли.
Тогай Стоян се рипна,
па стигна чобанин Величка,
па си Величка повърна
и си добре заживели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012