* * *

Невеста кехая

Майка Йордану думаше:
- Синко Йордане, Йордане,
я да си, синко, разпъдиш
твоята булка Величка.
Откак е детенце родила,
софрата не е вдигнала,
от нейни, синко, родове.
Йордан си раничко станал
и на Величка продума:
- Булке Величке, Величке,
ази ще не нива да отида,
вечер, кога се завръщам,
вкъщи да не те заварвам,
че ще ти главата отрежа!
Рано Величка станала,
че си Иванчо къпеше,
с дребни го сълзи полива,
като на Иванчо думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
отсега, синко, нататък
твоята баба, злобната,
на тебе майка ще стане.
Женски си дрехи съблякла
и се в мъжко облякла.
Докато е зора зазорила,
четири села е минала,
в петото се е запряла.
Там се чобанин ценила.
Седяла е, чобанувала
цели ми девет години.
Чобанин на другари продума:
- Другари, верни другари,
хайде, другари, да идем
в нашето село голямо,
че там има трева зелена,
там има вода студена
за нашето стадо голямо.
За тяхното село тръгнали,
вървели, що са вървели,
в тяхното са село стигнали,
кога са в село влезнали,
край Йорданови порти минават,
на порти детенце стоеше.
Чобанин си пита детето:
- Иванчо, малко детенце,
ожени ли се баща ти,
а жива ли е още майка ти?
Иванчо чобанин продума:
- Татко не се е оженил,
а баба е болна легнала,
девет години станаха
откак е болна легнала.
Чобанин си дума на Иванчо:
- Иди, попитай баща ти,
има ли място за нази,
у вази да пренощуваме.
Йордан на порти излезе,
без да си чобанин познае,
той ги в двора подслонил.
Седнали да вечерят,
а чобанин пита Йордана:
- Нещо ще те замоля,
я да ми дадеш Иванчо,
при мене да пренощува.
Всички легнали, заспали,
а чобан очи не склопил,
че си Иванчо прегръщал,
прегръщал и го целувал,
като на Иванчо продума:
- Нани ми, нани, Иванчо,
аз не съм, синко, чобанин,
ази съм твоята майчица,
но баба ти беше причина,
та ме изпъди татко ти.
Извади шепа жълтици,
та ги на Иванчо подаде,
като на Иванчо продума:
- Парите на татко си да дадеш,
на книга да те изучи,
учено чедо да станеш,
да не си, синко, като него,
чужди акъли да слушаш.
Сутринта, като се съмнало,
чобанин из двора излезе.
Иванчо се от сън събуди,
парите на баща си предаде,
като му дума и продума:
- Тоз човек, татко, чобанин,
това не е, татко, чобанин,
това е моята майчица,
дето си я, татко, разпъдил.
Тя на мен пари ми даде,
на тебе да ги предада,
на книга да ме изучиш,
да не съм, татко, като тебе,
чужди акъли да слушам.
Като чул Йордан тез думи,
веднага на порти излиза,
че си Величка достигнал,
като й дума, продумал:
- Слушай ме, булке Величке,
нещичко да те помоля,
пак назад да се върнеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012