|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Невеста кехая
Забегнала е Радица
от първо любе Стояна,
от негова стара майчица,
от мало моско детенце.
Мало е, много бегала,
до дванадесте години.
Много е казандисала -
до девет тьожки сюрии
със дванадесте овчаре.
Овчаре Ради викаха:
- Кехайо, наша доржево,
врют сюриине вдигнаха,
ам наша тьожка сюрие
кога щим да е вдигнеме?
- Овчаре, мои овчаре,
ние щим да е вдигнеме
рано в понделник утирна.
Ага, овчаре, идете
в срьощноно село големо,
има голема авлие,
напусните е с овцене!
Ага ми дойде сайбия,
пък ве, овчаре, речите:
"Нас е кехайе проводил,
иди са карай кехайе!
Кехайе ни е в селоно,
в селоно на механона." -
Ага ми Стоян отиде
в селоно, в механона,
Стоян си кехайе питаше:
- Кехайо, тьожки кехайо,
твои ли ми са овцене,
овцене във авлиине? -
Рада Стояну викаше:
- Немой се кара, Стояне,
ам яла близо, наблизо
да те, Стояне, попитам,
жива ли си е майка ти,
изкутихте ли детено,
дойде ли си ви Радица?
Стоян на Рада думаше:
- Майка ми си е умрела,
изкутихме си детено,
ала ми Рада не дойде...
Рада Стояну викаше:
- Стояне, гиди, Стояне,
е си сам сама Радица.
Иди, Стояне, доведи
моено мъжко детенце,
да му, Стояне, харижем
моена тьожка сюрие,
дено сам казандисала!
Чепеларе, Асеновградско (Райчев-НПСР, № 704 - "Жена напуска
дома си и става кехая"; =БНПП 4, с. 277 - "Жена-кехая"). Записвачът
отбелязва друг вариант, в който, след като се открива на мъжа си, забягналата
невеста го кара да наметне червения й овчарски шал, да опаше кобурите й и да замами
стадото: "Кайно го Рада мамеше, / мамеше и го водеше. / Га го е Стоян замамил
- / стадо Стояна не следи. / Радица си му викаше: / - Доведи си ми чодоно, / то
да ми стадо замами! / Ага го дете замами - / всичко го стадо заследи. / Майка
му си му викаше: / - Халал да ти е стадосо, / на тебе си го харизвам, / че си
та стадо прилега!".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|