* * *

Невеста кехая

Йордановата майчица,
Величкината свекърва,
тя на Йордана думаше:
- Йордане, синко Йордане,
девет е дена станало,
откак ти се рожба добила,
софрата не се е вдигала
от Величкините родове -
те ще ти дома разсипят!
Да вземеш, синко, да я изпъдиш,
аз ще ти дете отгледам,
както съм тебе отгледала.
Йордан послуша майка си,
че си Величка изпъди.
Стана Величка, излезе,
тя не си у тях отиде,
в мъжки се дрехи облече,
станала, че тръгнала.
Девет е села минала,
в десетото се е запряла.
Там се чобанин представи,
чобанин - чобанувала
цели девет години.
На десетата година,
тя й много домиля
за тяхното село голямо,
за нейното мило детенце.
Станала, че си отишла,
край Йорданови минува,
на пътя дете играе.
Величка дума детенце:
- Къде е, дете, майка ти?
Дете дума:
- Мама, леличко, станало е,
станало е девет години,
от как си е мама умряла...
- Къде е, детенце, татако ти?
- Татко в къра отиде.
- Къде е, детенце, баба ти?
- Станало е девет години,
откак е баба болна на легло.
Вечерта, когато се мръкнало,
ето го Йордана пристига.
Величка дума:
- Йордане, има ли място за мене,
тази вечер да пренощувам?
Аз съм твоята Величка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012