* * *

Невеста кехая

Майка Юрдане думаше:
- Юрдане, синко Юрдане,
девет дена е станало
как ти се й рожба добило -
софрата не е вдигана
от Величкини родове.
Да вземеш, синко Юрдане,
да си булката разпъдиш.
Аз ще ти дете отгледам,
как съм тебе отгледала.
Юрдан майка си послуша
и на Величко продума:
- Величке, булка хубава,
аз ще на нива да ида,
тебе те тука оставям,
пък тука да те не сварям.
Дедето да ми оставиш,
у вас, Величке, да си идеш.
Като си Юрдан замина,
станала й рано Величка,
че си детенце приспива
и го със сълзи облива,
и на детенце думаше:
- Нани ми, нани, Иванчо,
от днес нататък, Иванчо,
на теб за майка ще бъде
твоята баба злобница...
Че си дрехите съблече,
в мъжки се дрехи облече...
Докат' се денят превали,
четири села премина,
в петото се е запряла.
Стояла й, чобанувала й
около десет години,
без да я някой узнае,
че там е жена-чобанин.
Дончо си име нарекла,
тежко имане сдобила.
На десетата година,
Дончо чобани продума:
- Чобани, верни другари,
хайде със стада да идем
в нашето село голямо -
там има треви зелени
и има води студени.
Че си стадата подкарват,
във тяхно село пристигат,
край Юрданови минават.
На порти дете стоеше,
чобанин дете думаше:
- Иванчо, малко детенце,
ожени ли се татко ти,
жива ли й още баба ти?
Дете чобанин продума:
- Татко не се е оженил,
баба е болна на легло -
станало й девет години...
- Иванчо, малко детенце,
иди попитай татка си,
дали ще да ни приеме
у вази да нощуваме.
Докато чобан говори,
Юрдан из порти излиза.
Без да познава чобани,
той ги във двора си подслони.
Вечерта, кат' са мръкнува,
седнали, та вечеряли,
отиват да си нощуват.
Чобанин дума Юрдану:
- Я слушай, бай Юрдане,
я да ми пуснеш Иванча,
заедно да нощуваме.
Отиват да си нощуват,
чобанин очи не склопи -
той си Иванча прегръща,
прегръща го и го целува,
и на Иванча продума:
- Аз не съм, Иванчо, чобанин -
ази съм твойта майчица.
Баба ти беше причина
да ме разпъди татко ти...
Ти беше малко детенце...
Я ти, на, синко, тез пари -
татко си да ги предадеш
и всичко да му разкажеш,
на книга да те изучи,
учено чедо да станеш,
да не си синко кат' него -
чужди акъли да слушаш!
Сутринта, на присъмване,
чобани на път потеглят.
След малко дете станало,
татко си пари предало
и му всичкото казало:
- Тоз човек, татко, чобанин,
дето при мене нощува,
не беше, татко, чобанин,
тя беше мойта майчица!
Кат' зачу Юрдан тез думи,
той си чобани настигна,
всичките назад повърна.
Тогаз се й Величка открила.
Юрдан Велички продума:
- Величке, булка хубава,
всичко станало досега...
От тебе прошка ще искам
и ще ти се помоля
пак назад да се завърнеш!
Като се в дома върнаха,
за спомен всичко остана,
на млади булки и мъже,
и на старите свекърви -
как да си гледат снахите.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012