* * *

Невеста кехая

Мама Йордане думаше:
- Синко Йордане, Йордане,
как сме се с рожба добили,
софрата не се е вдигала
от Величкините роднини.
Я си вземи, синко Йордане,
че си булчето изпъди!
Йордан на Величка думаше:
- Величке, булка хубава,
я си детето изкъпи,
изкъпи, още и приспи,
и от тука да се махнеш,
пък детето да си оставиш.
Майка ми ще го отгледа,
както и мене гледала!
Величка, булка хубава,
дете си изкъпа и приспа,
в мъжки се дрехи облече
и си чобанин станала.
Ходила, чобанувала,
цели ми десет години,
на десетата година,
стадото си е прибрала
и в селото си е слязла.
Край Йорданови минала,
край Йорданови порти.
На порти момче стоеше:
- Момченце, малък Иванчо,
ожени ли се татко ти,
спомина ли се баба ти?
- Нито се татко ожени,
нито се баба спомина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012