* * *

Невеста кехая

Мама Йордане думаше:
- Йордане, синко Йордане,
станало й девет ми дена,
как се й Величка сдобила
със мъжка рожба Иванчо,
софрата не съм вдигала,
вратата не съм затваряла
от нейни, мама, родове.
Бактисах, мама, кандисах,
нейни родове да срещам.
Да вземеш, мама, Йордане,
Величка да си изпъдиш,
детето тук да оставиш,
аз ще детенце да отгледам,
както съм теб отгледала!
Йордан си мама послуша
и на Величка продума:
- Величке, кардаш Величке,
ази на нива ще ида,
тебе те тука оставям,
да не те тука заваря!
Ако те тука заваря,
главата ще ти отрежа.
Оттука да се премахнеш,
детето тук да оставиш,
мама ще дете отгледа,
както е мен отгледала.
Йордан си на нива замина,
Величка вкъщи остана
и тя се чуди и мае,
накъде да си залавя.
В мъжки се дрехи облякла
и при детенце отива,
че си детенце накърми
и го в люлчица остави,
и на детенце думала:
- Нанкай ми, нанкай, Иванчо,
дур сега съм ти майчица,
оттук насетне баба ти,
твоята баба злобница,
тя ще ти бъде за майка.
И си из порти излезе,
право на бръснар отива,
руса си коса острига,
тръгна, горката, да върви.
Вървяла й малко, не много,
през девет села минала,
десето село навлягла,
там се чобанин пазари.
Седяла й, чобанувала й
цели ми девет години,
на десетата година
много е пари спечелила,
та си е стадо купила,
тръгнала със стадо да върви.
Вървяла, що е вървяла,
във тяхно село навлягла,
край тяхна махала минала.
Като край тях стигнала,
нейното дете Иванчо,
на техни порти седеше.
Кат го Величка видяла,
веднага го е познала
и на Иванчо думала:
- Къде е, момче, татко ти?
Я иди да го попиташ
има ли място за нази,
за нази и за стадото,
у вас да пренощуваме.
Иванчо татко си повика,
той си на порти излезе.
Величка дума на Йордан:
- Много ще ти са помоля,
таз нощ у вас да нощувам!
Йордан чобанин си прибра,
вечерта, кат са мръкнало,
седнали и вечеряли.
Величка дума на Йордан:
- Много ще ти са помоля,
пусни детето при мене,
при мене да пренощува,
че й аз имам таквоз момченце,
на име Иванчо са казва,
точно на девет годинки.
Йордан детенце си пусна,
легнали да си нощуват,
Величка дума Иванчо:
- Иванчо, дете хубаво,
аз не съм, мама, чобанин,
ази съм твойта майчица,
дет ме татко ти изпъди,
а тебе малък оставих,
зарад баба ти злобница.
Вземи, Иванчо, тез пари,
утре, като се наспиш,
на татко си да ги дадеш
и да му, мама, разправиш,
че аз съм твойта майчица.
Сутринта, кат са зазори,
Величка си стадо изкара,
отвън село край гробищата.
Иванчо очички отвори
и при татко си отиде,
и на татко си думаше:
- Я вземи, татко, тез пари!
Снощния, татко, чобанин,
не било, татко, чобанин,
най било мойта майчица,
дет си я, татко, изпъдил.
Кат зачу Йордан тез думи
и при Величка отиде
и си я назад той върна,
нов са живот заживели.
Майката в рогозка увили,
увили и изгорили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012