* * *

Невеста кехая

Мама Йордан думаше:
- Йордане, синко Йордане,
твоята булка - Величка,
откакто е рожба родила,
софрата не е вдигала,
да посреща, още изпраща,
нейни родове, роднини.
Я си Величка изпъди,
тя ще ти къща разсипе,
разсипе, още разпилей.
Аз ще детето отгледам,
както съм тебе отгледала.
Йордан дума Величка:
- Величке, първо венчило,
ази на нива отивам,
когато се назад повърна,
в къщи да те не сваря!
Йордан на нива отиде.
Величка детето приспала,
но не си у тях отишла,
най си косата отрязала,
мъжки си дрехи облича,
наложи калпак овчарски.
Девет е села минала,
стигнала село десето.
Там си овчар станала,
седяла, овчарувала,
цели ми девет години.
Никой Величка не позна,
че тя е жена овчарка.
Много си пари спечели,
много е овце купила,
към тяхно село тръгнала,
до тяхна къща стигнала.
Нейното дете Иванчо
и то на порти стояло,
че го Величка запитва:
- Къде е, момче, баща ти?
Я иди го повикай!
Йордан на порти излиза,
че го Величка запитва,
кога е вдовец останал
с това мъжко детенце?
Йордан си хитро излъгва,
че му булчето умряло,
станало девет години,
откакто е вдовец останал!
Йордан си по двор зашъта.
Величка при Иван остана
и на Иванчо продума:
- Аз не съм, Иванчо, овчарин,
а най съм твойта майчица!
Детето се много зарадва,
че при татко си отиде,
отдалеч вика и дума:
- Туй не е, татко, овчарин,
а мойта мила майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.07.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012