|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наказан овчар - ловял орлета, рязал им ноктите и украсявал гайдата си
Тевян са облак издигна
отгоре, от планината,
право към Сакар сочеше,
към Сакар, към планината,
към Стояново егрище,
егрище Стоян, мандрище,
дето си Стоян пладнеше,
пладнеше Стоян, мандреше.
Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Забрани, Боже, забрани
телчари и говедари,
и моя сина Стояна!
Стоян бе хитър, разумен,
той отвзе брадва на рамо
и във гората отиде.
На всяко дърво кръст турна,
на едно дърво забрави,
забрави кръст да му турне,
под него Стоян поседна.
Като гръмнало, тряснало,
право Стояна удари
между двете черни очи.
Момково, Свиленградско; великденска - хороводна (СбНУ 62/2009,
№ 1264 - "Овчар не успял да се предпази от гръм").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|