|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Наказан овчар - ловял орлета, рязал им ноктите и украсявал гайдата си
Задали ми се, задали
дур два ми сиви облака (2)
към Стоянови чардаци.
Стояновата майчица,
тя си по двори ходеше
и дребни сълзи ронеше,
още си Боже думаше:
- Завардвай, Боже, закривай
всички овчари, чардаци, (2)
и мойга сина Стояна!
Стоян е хитър, разумен,
той из гората ходеше,
на всяко дърво кръст тури,
кръст тури, свяща запали.
На едно дърво забрави,
на мандрата, на вратата.
Стоян на мандра седеше,
от ясна Бога погърмя,
Стояна в сърце удари.
Черепово, Харманлийско; гергьовденска - когато обикалят черквата
(СбНУ 60/1993-1994, № 207 - "Стоян ударен от гръм - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.08.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|