* * *

Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия

Стоян на майка думаше:
- Що не ме, мамо, ожениш,
доде са малки момите,
доде кахъри не знаят.
Вземи ми Пенка убава,
че ми е, мамо, на сърце.
Мама Стояну думаше:
- Как да те, мама, оженя,
като си малък и глупав,
каква ще къща да въртиш,
какъв ще дом да събереш,
походи, поергенувай,
пък други растат за тебе.
Стоян на майка думаше:
- Не мога, мамо, не мога,
Пенка у други да гледам,
каил съм живот да нямам,
отколкот Пенка да нямам.
Стоян майки не слуша,
Пенка си в къщи заведе,
голяма са сватба почнали.
Кръстника, таман дарявали,
тейно почна Стоян да излага:
- Продаде, сине, заложи
бащини си ниви, ливади,
тез хора, дет са се събрали,
изядоха ти парите!
Нали се Стоян засрами,
остави си Стоян булката,
та в Добруджа си избяга.
Девет години си печели,
много си добитък накупи
и се е в село завърнал.
Булка си в къщи заварил,
наново са се събрали
и добър живот са почнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012