|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък-ерген иска да направи калдъръм от своя дом до моминия
- Да знаеш, мамо, мари, да знаеш,
каква ми й тъга паднала
на мойто сърце ергенско,
ергенско сърце, юнашко -
дали ще болен да лежа,
или ще болен да гледам?
Мама Стояне, джанъм, думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
нито ще болен, синко, да лежиш,
нито ще болен да гледаш.
Ний щем да идем, да идем
на Кара-къшла ташлъци,
бяло камъни да изкопайм,
ситен калдаръм напрайм,
от нашта порта до Пенкини,
отдето Пенка ще мине, (2)
чехлите да си не окаля,
полите да си не уваля!
Мама Стояна, холан, раздума...
Бяла черква, Павликенско; седенкарска - през есента (СбНУ 38/1930,
№ 137 - "Как ще мине Стояновата любовна тъга").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|