* * *

Момин идеал за либе

Заспало ми Иво Самогорче,
кой поминвит, Ива не разбудвит,
дур долета горска еберица,
с криля трепна, Ива го разбуди:
- Стани, стани, Иво добър юнак!
Аль си женет, аль си неженето?
От сън ми се Иво разбудило
и говори Иво добър юнак:
- А егиди, горска еберица!
Ни сум женет, ни ке да се жена,
ке си зеам девет бракем сестра.
И го дочу, и Бога ми молит:
- Леле, Боже, леле, мили Боже!
Дай ми, Боже, пролецки гърмежи,
дай ми, Боже, есенски дожеи,
да откорнит кула от кременя!
Как девойка люто що прокълна,
така Господ нейдзе йе поможи.
Даде Господ пролецки гърмежи
и ми даде есенски дожеи,
и откорна кула от кременье.
Пак девойка Бога помолила:
- Дай ми, Боже, очи соколои,
дай ми, Боже, криля лебедои,
да прелета Сава и Дунава,
та да падна во войска цареа,
да одбера момче спроти мене,
що не пиет вино и ракия,
що му пеит сахат во пазуа,
що му играт коня во двореи,
що му играт куна на колена!
Как девойка Бога що помоли,
така Господ нейдзе й поможи
и йе даде очи соколои,
и йе даде криля лебедои,
си прилета Сава и Дунава,
та си падна во войска цареа,
та си отбра любов спроти нея,
що не пиет вино и ракия,
що му пеит сахат во пазуа,
що му играт коня во двореи,
що му играт куна на колена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012