|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момин идеал за либе
Девойко, девойко,
душа моя драго!
Ти милна и хубава,
оти спиеш сама на дюшега?
Море, от' не викаш мене сиромахот
да спиеме двата оба на дюшега,
да ти носам с две гюма вода,
да ти мием твойте бели нодзе,
белите ти нодзе до колена,
и белите ти ръки до раминя?
Като бе дочула девойка,
та си хвърли хурка и вретено,
та си узела лула и тамбура,
та се качи на висока кула,
сос лула си пеи,
сос тамбура свири
и богме, на бога се моли:
- Дай ми, Боже, криле соколови,
и язе да си летна, Боже,
и да пода на Каравлашка земя,
там да найда, Боже,
юнак спроти мене,
щото да не пие вино и ракия,
лю каве да пие и чибук да тегли.
Оти виното кукя расторува,
и ракията къщи запостува.
И Господ де и да чу на нея,
та й даде криле соколови,
и она летна, та отиде
на Каравлашка земя,
та там си найде юнак спроти нея,
щото да не пие вино и ракия,
каве да пие, чибук да тегли...
неуточнено, Солунско-Серско - Гърция (Веркович-Лавров, № 17;
=Верковиќ, Ст. Ил. Македонски народни умотворби. Кн. 2: Трапезарски песни. Скопjе,
1985, № 17).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2012
|