* * *

Момин идеал за либе

От обед се мома разпяла,
разпяла, Бога помолила:
- Дай ми, Боже, снага фиданева,
дай ми, Боже, очи соколови,
дай ми, Боже, уста филджанова,
дай ми, Боже, крила паунови,
да прелетя Сава и Морава,
да улетя у царева юрдия,
да избера най-добрия юнак.
Щото носи руфо неносено,
щото язди конче неяздено,
щото носи пушка непущана,
щото носи сабя нелъскана,
що му чука сахат у джобове,
що му видра на колене пее.
Дал й Господ що сама сакала,
преминала Сава и Морава
и паднала в царева юрдия.
Намерила юнак що сакала.
Щото носи руфо неносено,
щото язди конче неяздено,
щото носи пушка непущана,
щото носи сабя нелъскана,
що му чука сахат у джобове,
що му видра на колене пее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012