|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момиче, малък дяволо
- Мамо, иди речи на Янка,
да не ми минава през двори,
да не ми задава кахъри -
болен се веки разболях
от Янкините кахъри,
кахъри, мамо, ядове!
Отде го Янка зачула,
тя на Стоянум думаше:
- Любе Стояне, Стояне,
ако ти минувам през двори,
ако ти задавам кахъри,
нимой ги сбира на сърце!
Сбирай ги, любе, в кърпата,
в кърпата, в индже махрама,
скрий ги, любе, в сандъка...
Га дойде лято, пролято,
ти имаш църни биволи,
да ореш църни угари -
га сееш бяла пшеница,
сей и мойте кахъри,
и мои, любе, и твои...
Ако изникнат невени -
ний щеме да се вземеме,
млого жда гориш за мене,
ти за мене, аз за тебе;
ако изникнат два шипа,
два шипа цървен трендафил -
тогаз щим да се вземеме!...
Мустафа паша, дн. Свиленград (СбНУ 25/1909, с. 73, № 91 - "Не
сбирай кахъри на сърце"); в бележка записвачът отбелязва: махрама" не
се използва в Свиленград, а в Харманлийско; стихът "ний щеме да се вземеме"
вер. е сгрешен от "не щеме да се вземеме".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.02.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|