|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момче планинче измамва мома и я отвежда
- От планина слиза, мамо, младо овчарче,
на рамо си носи подкован кривак
и на кривака сини шалваре,
сини шалваре, все на парцале;
на глава си носи планина-гугла
и на гуглата цвете всякакво;
напреде си кара двеста овчици,
двеста овчици, триста козици,
триста козици, все яловици.
Кара ги, кара към белилото,
към белилото, към перилото,
дето моми белят, а булки перат.
На секоя даде, по китка цвете,
а на мене даде писана хурка;
заднишком я дава, изкриво ме гледа -
дали да го взема, какво ще ми кажеш?
- Не го вземай, куча дъще, мама да го вземе,
мама да го вземе, дъще, баща да ти стане,
баща да ти стане, чехли да ти купи -
да не ходиш гола, да не ходиш боса,
да не ходиш гола-боса по студената роса!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 502 - "Овчарче подарява
на мома шарена хурка - 1"); текстът съвпада с тоя от Инзовка у Върбански,
№ 423.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2011
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|