* * *

Момък моли мома да му опере ризата

- Мари, Радо, бяла Радо!
Ти ли либиш войводата,
ти ли либиш войводата,
войводата от портето?
- Мари, мале, стара мале,
не го либа, не го лъжа -
то се само по мен лъже,
по мен лъже, по мен мами,
по моята тънка снага,
по моята руса коса.
Той ме срещна снощи вечер,
снощи вечер сокачето,
че ми метна бял тестемел
и ми рече: "На го, Радо,
на го, Радо, опери го,
опери го два кладенца,
два кладенца бистра вода,
два калъпа раки-сапун,
изпрасти го два саръка,
два саръка чимширови!"
Я Рада се чуди й майе -
де да найде два кладенеца,
два кладенеца, два саръка.
- Мари, Радо, бяла Радо!
Не се чуди, не се маи -
очите ти - два кладенца,
ръцете ти - два калъпа,
веждите ти - два саръка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012