* * *

Момък моли мома да му опере ризата

Цона бели бело платно,
Цоне ле, зелен гластарио,
де гиди, геврек момиче,
на реката, на лъката.
Болюк-баша на софата,
та си дрънка с тръмбурата
и на Цона говореше:
- Мари, Цоно, моме Цоно,
гел ми седни на колено
да разкопчеш дробни петли
от гърлото до поясо,
да ми видиш кошулета,
кошулета арнаутска,
ка е ткана, не е прана,
ето сега три години,
три пръста е кир хванала.
Чини добро, опери я!
- Варай, варай, болюк-баша,
ама нема ладка вода,
ладка вода да я пера,
раки-сапун да я трия,
ясно сънце да я суша.
- Мари, Цоно, моме Цоно,
твои очи - ладка вода,
твой ръце - раки-сапун,
твое лице - ясно сънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.04.2012
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012