* * *

Мома войник

Провикнал ми се тинлалин
сред село на могилата:
- Из село войска ще излей -
кой има синка, ще прати,
кой няма, самин ще иде!
А Банко баш Бълабанът,
той няма синка да прати -
а той самин ще иде.
Той има девет дъщери,
десета й Димка безимка -
девет е годин бозала,
на десетата - отбита.
Той по двори ходи кахърен,
във къщи влиза грижовен,
навън излезе - все плаче.
Ка го е Димка съзряла,
а тя си Банко думаше:
- Тейне ле, ти мой бащица,
кога те питам, кажи ми,
кажи ми, та ме не лъжи -
що по двор ходиш кахърен,
във къщи влизаш грижовен,
навън излезеш, се плачиш?
Банко си Димки думаше:
- Дъщерко Димке, безимке,
га ме питаш, да ти кажа,
да ти кажа, да не лъжа -
що по двор ходя кахърен,
във къщи вляза грижовен,
навън изляза, все плача.
Провикнал ми се тинлалин
сред село на могилата:
"Чуйте ли, мало й голямо,
из село войска ще излей -
кой има синка, ще прати,
кой няма, самин ще иде!"
Аз нямам синка да пратя,
аз ще самичък да ида!...
Димка си Банко думаше:
- Тейне ле, ти мой бащица,
я не грижи се, тейне ле,
я иди в петък на пазаря,
па купи Димки добър кон
и тънка пушка буйлия,
и остра сабля френгия,
и тая бяла премяна!
Доведи Димки билберин,
косата да ми обръсне,
перчем да ми остави,
на калпак да ми прилича!
Тейно си Димки послуша,
отиде в петък на пазар,
па купи Димки добър кон,
и тънка пушка буйлия,
и остра сабля френгия,
и тая бяла премяна;
доведи Димки билберин,
та й косата обръсна
и перчема й остави,
на калпак да й прилича.
Па ми се Димка премени
със тая бяла премяна,
па ми се качи на конче.
Наметна пушка буйлия
и остра сабля френгия.
Напред войската поведе.
Седяла й девет години,
та ми я никой не познал.
Кога ми й било на Лазар,
на Лазар и на Великден,
Димка в яхъри увлезе,
кончето да си тимари -
то домиляло на Димка
за Великден и за Лазар,
а тя ми сълзи порони...
Как я й съзряла царица,
а тя на царят думаше:
- Царьо ле, господарьо ле,
познаваш ли си, царьо ле,
че имаш мома в войската -
войвода ти е момица?
Я си ги, царьо, поведи,
та ги в градина заведи!
Който е ерген, млад ерген,
а той ще стръкче да откъсне,
на ушо ще го затъкне;
която си е момица,
тя ще китка да увий -
на страна ще я затъкне.
Царят царица послуша,
па си ги царят поведе,
във градина ги заведе,
във това цвете сякакво.
Димка й хитра гидия -
тя не уви китка шарена,
ами си стръкче откъсна,
па го на ушо затъкна -
пак ми я царят не позна.
Царица царю думаше:
- Я си ги, царьо, поведи,
та си ги на хамам заведи,
на хамам да се окъпят -
тя, която е момица,
тя не ще да се окъпе.
И царят си ги поведе,
та си ги на хамам заведе,
на хамам да се окъпят.
Димка бе хитра гидия -
напред кулозин запрати,
та викна, та се провикна:
- Който е сина Банкова,
на хамам да се не къпе -
снощи е Банко загинал!
И там я царят не позна.
Седяла девет години
със чичови си синове,
та ми я никой не позна.
Кога си от войска отишли,
кога се Димка отбила,
та си у тях отишла,
тогива ми я познали
чичовите й синове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010