* * *

Мома войник

Цар Мурад война повдигна
от седем годин нагоре;
кой има син да изпрати,
кой няма сина да прати -
самси на война ще иде.
Драган ми, Драган Иванов,
той няма сина да прати,
той има девет дъщери.
И той из двори ходеше,
бистри си сълзи ронеше,
и пак ги скритом очистя,
да не го някой съгледа.
Че го съгледа, съгледа,
най-малката му дъщеря,
на име била Драганка,
и тя на тейко си думаше:
- Тейко льо, стар ми бубаджи,
защо из двори ходиш,
бистри си сълзи ти рониш,
и пак ги, тейко, очистяш,
да не те някой сгъледа -
дъл ти от нази дотегна?
Драганкиния стар баща,
и той всичко разправи.
Драганка вика тейко льо:
- Тейко льо, стари ми бубаджи,
не плачи, тейко, не тъжи,
ти стани рано в неделя,
ти иди, тайко, ти иди,
на Осман пазар панаир,
купи ми руба юнашка
и един калпак салдашки,
купи ми конче хранено,
купи ми чифте пищови.
Че я баща й послуша,
какво Драганка поръча -
всичко той й донесе.
Драганка, мома хубава,
руса си коса подряза,
съблече дрехи момински,
облече руба юнашка,
накриви калпак салдашки,
препаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
затъкна чифте пищови,
и се на конче възметна,
и за Цариград потегли.
Кога си там пристигна,
там се Драганка записа
"Иван ми Драганов".
Служила, що ми служила,
тъкмо до седем години.
Драганкините другари,
едни си други думаха:
- Този ми Иван Драганов,
моминско лице той носи,
да не е той някак си жена?!
Решили да го изпитат.
Всички си хурки гледаха,
Драганка, мома хубава,
тя си пищови гледаше,
и на другари думаше:
- Женско ли сърце носите,
та си хурките гледате?
Цар Мурад войска разпусна,
Драганка се в село завръща,
и се виком провикна:
- На царя служба аз служих,
мома отидох и се завърнах,
никой не можа да ме познае!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010