* * *

Мома войник

По двор ходи Нанко чобан,
Видо льо, момне ле, Коладе ле,
по двор ходи, сълзи рони.
Къде го видя Вида мома,
Вида мома, най-малката.
Отговаря Вида мома:
- Ой те тебе, стари тейно,
що ти ходиш и сълзи рониш?
Отговаря стари тейно:
- Ой те тебе, Видо дъще,
от царя ми хабер дойде:
"Който има син да прати,
син да прати, войник да служи,
на царя и на царицата;
който няма, сам ще иде!"
- Мълчи, тейне, ми плака,
а иди, тейне, у панаира,
у панаира, Узун чаршия,
че ми купи мъжки дрехи,
мъжки дрехи, хем юнашки,
тънка сабя, байлум пушка,
мъжко конче, хем юнашко
и аз войник ще да служа.
Че си отиде Нанко чобан,
че й купи мъжки дрехи;
мъжки дрехи, хем юнашки;
байлум пушка, тънка сабя;
мъжко конче, хем юнашко.
Купи й ги, върна се.
Облече ги Вида мома,
препаса си тънка сабя,
облече си мъжки дрехи,
обрамчи си мъжка сабя,
че възседна хранян коня,
че отиде татък, долу,
дето се момци там сбират,
там сбират, камък мятат.
Опретнала се е Вида мома,
как се опретна и го метна,
и го метна най-далече.
Тя ще бъде войводата,
тя ще води отбор момци!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010