* * *

Мома войник

Де гиди, Лазар сиромах,
от Бога книга паднала,
у черковните дворове,
пред черковните врата.
Че са избрава, събрава
попове, още даскали
книгата да си причетат.
У книгата било писано -
царю аскер ще избира,
кой има син да прати,
кой има двама - единию,
кой има трима двамата,
кой няма - самси ще иди.
Един Лазар сюрмах,
той няма син да прати,
той има девет дъщери.
Из двори ходи кахърен,
у къщи влезе жаловен
и си дъщери кълнеше:
- Дъщери, девет дъщери,
синките найно да измрете,
една свещ да ви запаля,
с един поп да ви опея,
у един гроб да ви заровя.
Безимка Рада, най-малка,
и тя на тейко думаше:
- Да станеш, тейко, да идеш
долу ми из чаршията,
купи ми дрехи войнишки,
купи ми сабя френгия,
купи ми чифте пищови,
на твойто място аз ще ида.
Стана тейко й, отиде
долу ми из чаршията,
купи й дрехи войнишки,
че ги на Рада занесе,
и че се й Рада облекла,
запаса сабя френгия,
запаса чифте пищови,
нарами пушка бойлия,
Радка със войска замина.
Ходили малко, не много,
царица сън сънувала,
че има жена у войската.
- Я да ги, царьо, заведеш,
у нашта овощна градина,
жена й за овошки лакома,
тя ще откъсне най-много,
тъй ще я, царьо, познаеш.
Царя си войски поведе,
че ги царя заведе
у тяуната овощна градина.
Всякой откъсна по двечки,
Радка откъсна едничка
и пак не са Радка познали.
Ходили малко, не много,
царица сън сънувала,
пак си на царю думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
ти имаш жена у войската,
ти да ги, царьо, заведеш,
долу ми из чаршията,
дет има хурки шарени,
дет има медни кавале,
дет има свирки костени,
жена й за хурка лакома,
ще вземе хурка писана,
по нея ще я познаеш.
Царя си войска поведе,
че ги царя заведе,
долу ми из чаршията,
кой вземал свирка, кой кавал,
Радка край свирки отива,
вземала свирка костена,
със свирка Радка засвири,
свирката свири и дума:
- Завеждай, царьо, дето щеш,
не мож ме, царьо, познаеш.
Минало малко, не много,
царица сън сънувала,
тя на царя думаше:
- Царьо льо, господарьо льо,
ти имаш жена у войската,
да си войската поведеш,
на море да ги заведеш,
та те да се измият,
там ще си, царьо, познаеш.
Царя си войска поведе,
на морето ги заведе,
Радка се й у море хвърлила,
сред море камък мраморен,
до камък Радка изплува
и на камък Радка стъпила
и пак не са Радка познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010