|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Радулинка двори мела, (2)
двори мела и пеяла.
Радин баща по двор ходи,
ръце кърши, съзи рони.
Догледа го Радулинка
и на баща проговара:
- Ой ле, тате, мили тате,
защо тизе по двор ходиш,
ръце кършиш, съзи рониш?
Отговара Радин баща:
- На Стамбол се войска сбира,
кой син има, син ке прати,
кой син нема, он ке иде.
Я син немам, я ке ида.
Отговара Радулинка:
- Ой ле, тате, мили тате,
я ми купи мъжки дреи,
мъжки дреи, та юначки,
и ми купи остра сабя,
остра сабя, тенка пушка,
тенка пушка, врана коня.
Послуша я Радин баща,
та й купил остра сабя
и й купил тенка пушка,
и й купил врана коня,
та си ошла във войската.
Та седела малко, ного,
малко, ного, девет годин,
па я никой не узная,
че е мома във войската.
Дошла си е Лазарица,
Лазарица пред Великден.
Радулинка кон чешала,
кон чешала и плакала,
съзи рони и говори:
- Мила, грижна Лазарице,
като идеш, защо идеш,
що ке на мен да донесеш?
Са момите руба праят,
руба праят за Великден,
а па язе кон седлае,
кон седлае, пушка нося.
Дочула я царицата
и на царо проговара:
- Леле царо, честит царо,
мома има у войската!
- По що ке я познаеме?
- Заминете през градина,
ако си е малка мома,
ке откъсне ран босильок,
ке го бодне на челото.
Ако си е добър юнак,
ке препусне врана коня,
ке прегази през градинка.
Заминаа през градина.
Итра била Радулинка,
юнаците по-назаде,
Радулинка най-напреде,
преминала през градинка,
не откйна ран босильок,
не познаа малка мома.
Проговара честит царо:
- Айде д' идем на бел Дунав,
щото си е добър юнак,
ке преплува бели Дунав,
ако си е малка мома,
ке застане на край Дунав.
Сите моми подир ходят,
Радулинка най-напреде,
преплувала бели Дунав
и пак не е познаена.
Кадиица, дн. Сушица, Благоевградско; хороводна - през Великите
пости (СбНУ 60/1993-1994, № 926 - "Мома войник - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|