* * *

Мома войник

Бил е Пейо, бил е чорбаджия,
Пейо има девет миле черкье
и десета - Райна най-маленка.
Като Райна немало девойкя,
ни у села, ни па у градове.
А Пейо ми цар за войник вика,
я да иде, я глава да прати,
ял да иде, ял син да прати.
А Пейо нема тая мили сина,
само има девет мили черки
и десета - Райна най-малечка.
илно шета Пейо по дворове,
илно шета, дребни сълзе рони.
Угледа го убава девойкя,
угледа го Райна най-маленка
и она си на Пейо говори:
- Чуеш мене, Пейо чорбаджийо,
чуеш мене, мой мили татко,
защо илно шеташ по дворове,
илно шеташ, дребни сълзе рониш?
И тогая Пейо проговара:
- Чуеш мене, Райно най-маленка,
кат ме питаш, право че ти кажем,
че ти кажем, нема да те лъжем -
цар ме вика за войник да идем,
ял да идем, ял сина да пратим;
а я немам този мили синък,
само имам девет миле черкье
и ти, Райно, десета си най-маленка...
И тогая Райна проговара:
- Слушай мене, тато чорбаджийо,
я че идем войник да ти служим,
че ти служим девет годин време,
ка постъпи десета година,
тъгай че на двори я да дойдем
и тъгай че дари да наготвим,
и тъгай че младо да се женим.
Само едно, татко, че те молим -
днеска си е пребела събота,
а утре е и бела неделя,
у неделя иди на нови пазари
да ми купиш тава мъжко руо
и че купиш по-тежко оръжье,
и че купиш тая добра коня,
добра коня като за юнака,
и че викнеш до двама бербера
да отрежа мои руси коси.
И Пейо е това направило,
че отиде на нови пазари
и купило руо за юнака,
и е купил по-тежко оръжье,
и е купил тая добра коня,
и повика двамина бербере,
заведе ги у свои дворове
и седная у совре готове,
и запия каве, из огин ракия.
Повикая убава девойкя,
русите й коси отрезая.
Мъжко руо девойкя облече
и си яна тая добра коня,
и отиде у царски палати
да си служи девет годин време.
Служила е девет годин време,
ка настъпи десета година,
цар издаде тежки заповеди -
сичките войници да отидат,
да отидат на синьо езеро
и сичките баня да напраят.
Скоро бърже сичките войници
царска заповед си изпълния
и ойдоя на синьо езеро,
а девойкя само не изпълни,
не изпълни тежки царски думи
и се шета из царски палати.
Угледа я честита царица
и на млади войник проговара:
- Войниче ле, младо момченце,
що не иска цару да изпълниш,
да изпълниш тежки заповеди
да се къпеш на синьо езеро?
А тогая войник се обади,
на царица тийо ой продума:
- Я ме слушай, честита царице!
Я ви служим девет годин време
и сега па десета постъпи,
и вие у войска не познате,
че я женско това лице носим,
и ви служим девет годин време
и постъпи десета година,
от как мома вазе верно служи.
Как че цару заповед изпълним
да си идем на синя езера,
с войниците баня да си правим,
кога снагата не ми е мъжка,
ами съм си момиче-войниче,
момиче ле още не любено,
нито младо още па женено!
А що беше младата царица,
тя на цара сичко разказала.
Тъгай цара заповед издава
да оволня младата девойкя.
Оволния младата девойкя,
отишли е дома на дворове,
направила прелепи дарове,
та се жени млади войник Райна,
три дни годеж прави и па три дни сватба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010