|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
Излете пиле низ сарай,
низ царевите сарае,
на крила ферман изнесе,
да се писуя войници
по сички народ убави.
Кой писа брата, кой сина.
Радул си нема никого,
нема он син да пише.
Имал е черка Богдана,
черка си войник да пише,
имал е черка Богдана,
писа си черка Богдана,
она с войници да иде.
А Богдана му говори:
- Татице, мили бащице,
пиши ме, тате, пиши ме,
да идем с млади войници,
я чем войник да бъдем!
Да идеш, тате, да идеш,
немачка града да идеш,
купи ми седло немачко
със девет нови постедзи,
купи ми коня ветрена,
купи ми сабля юначна,
купи ми дреи свилени,
купи ми калпак войнички.
Та язе да се пременим,
та никой да ме не познае,
не знае и не познава,
защо съм мома Богдана!
И бащи си я послуша,
послуша черка Богдана,
та си отиде баща ю,
отиде града Немачка,
купи ю коня юначка,
купи ю седло немачко
със девет нови постедзи,
купи ю сабля кървничка,
кървничка сабля юначка,
купи ю дреи свилени,
купи ю калпак войнички,
премени черка Богдана.
Па се премени Богдана -
облече дреи свилени,
тури си калпак войнички,
забръмчи сабля кървничка,
кървничка сабля юначка,
уяхна коня юначка.
Па пойде мома Богдана,
па пойде войник да иде
със тия млади войници
със тия млади дружина,
у Цариграда ойдоа.
Никой не знае Богдана,
защо е мома Богдана.
Кога си дойде Гергьовден,
Богдана песен запея,
запея песен моминска,
како пеяла Богдана
на ден на добър Гергьовден,
ка брала цвекье хубаво,
како на цвекье пеяла,
таквая песен запея.
Цар си Богдана дочуло,
па на царица казуе:
- Царице господжице,
войник си мома имаме!
А царица му говори:
- Цару ле, цару честити,
лъга е, цару честити,
тизека вера не фатай
войниче мома да бъде!
Цар си царици говори:
- Бре, фала тебе, царице,
она си песен запея,
запея песен моминска
у тия млади войници.
Я ю гласове познавам,
защо са гласи момински.
Па са завели войници,
завели са ги на баня,
сите войници завели,
та да си вида войници,
дали си има девойкя.
Кога ойдоа на баня,
Богдана стана берберин,
сите войници избричи,
войници са се измили,
измили и изкъпали,
Богдани рет си не падна
да се окъпе Богдана.
Кога пойдоа войници,
Богдана пойде с войници,
па не познаа Богдана,
защо е мома Богдана.
Па заведоа войници
у тия нови градини.
Сите войници налезли,
войници цвекье кинеа,
Богдана цвекье не гледа,
нело си цвекье замина.
Та си отиде Богдана
у тая бахча убава,
у бахча цъфти трендафил,
Богдана търгна трендафил,
та го от корен оскубе,
па си везела Богдана,
па го везела със корен.
Па си е пошла Богдана,
та иде напрет Богдана
прет тия млади войници,
у ръка носи трендафил
и със войници идеше.
Никой не може да знае,
да знае, да я познае,
защо е моми Богдана -
не стела цвекье да бере,
защо е цвекье моминско,
нело трендафил откина,
защо е цвекье юначко.
Ка си войници отишли,
та па си царо говори,
па на царица говори:
- Царице господарице,
не може да узнаеме,
да кое си е девойкя!
Има си, каже, девойкя
у тия млади войници.
Да си водиме на чаир,
да си водиме войници,
кога си хода войници,
на порат себе да ида.
Па не могли, каже, да вида,
защо е мома Богдана.
Та па си царо нарече:
- Ка налегая войници,
под секи роса да има,
под мома роса да нема.
Кога че бъде одзаран,
редом легала че гледат,
на кое роса че нема,
да оно си е девойкя.
Кога легнали войници,
легнала моми Богдана.
Кога си легна Богдана,
три пъти стая Богдана,
три е легала менила,
до дека се е съвнало,
под нея роса да има,
да не позная Богдана,
защо е мома Богдана.
Кога е било одзаран,
ка са легала гледали,
редом легала гледали,
на секо роса имало.
Па не познаа Богдана,
защо е мома Богдана.
Заведоа ги у градо,
у градо у чаршията,
сите войници одвели.
Царица си е думала:
- Цару ле, цару честити,
сега да пазиш войници,
да кое що че да купи,
кое че напред да земе.
Ако имаме девойкя
у тия млади войници -
тува се сичко продава
и вурки и па вретена -
ако си има девойкя,
она че вурки да земе,
че земе вурка вретено.
Ако немаме девойкя,
мъжките това не гледат!
Кога ойдоа войници
у тия гъсти чаршия,
Богдана вурка не гледа,
не гледа вурка вретено,
нело отиде Богдйна,
та си е кавал везела,
с кавал Богдана засвири,
Богдана хоро направи,
сите войници играя.
Па не познаа Богдана,
защо е мома Богдана.
София, кв. Суходол (СбНУ 43/1942, № 142 - "Мома войник -
2"); бел. на записвача: "Жоте каза, че тая песен можела захваща и така:
"Од цара ферман дооди - да се писуя войници"; на порат себе - по нужда.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|