* * *

Мома войник

Дошло е фермано от царо
да ида кола беглички,
тежко олово да карат
далече, дури до Станбол.
Кой писа сина, кой брата.
Сиромах попо Никола
той нема сина, ни брата,
само си има три черки -
старата беше Еленка,
стредната беше Денденка,
младата беше Калина,
та па на бащи говори:
- Не бой се, тате, не бой се,
я чем сас кола да идем!
Кови ми добри биволи,
стегни ми кола железни,
купи капаци сребърни,
я чем сас коли да идем!
Кова й добри биволи,
стегна й кола железни,
купи капаци сребърни.
Излели коли беглички,
тежко олово дигнаа,
търгнаа полье широко,
настаа гора зелена.
Пусто се коло строшило.
Тогай Калина бкаше:
- Брайно Йоване, Йоване,
пусто се коло строшило,
хайдете да го правиме!
И дружина са станали,
пущиа добри биволи;
скарала ги йе Калина,
скарала ги йе у река,
та студна вода да пия,
а они коло да права.
Като слезнала Калина,
тамо затече две баби,
едната беше тетка ю,
другата беше лелкя ю,
та ясен месец свалили,
та пресно млеко мълза.
Като видоа Калина,
они си Калина питуват:
- Моме Калино, Калино,
що тражиш тука, Калино?
Калина иим казува:
- Че д'ойдем с кола беглички,
тежко олово че карам!
А там че войник да бъдем,
девет години че седим
у тия царски тавлии!
И си биволи върнала,
та си прегнаа з дружина,
ойдоха града у Станбол.
Тогай ги царо прегледа,
кои са млади момчета,
они войници да бъда,
а които са по-стари,
назад че кола да върна.
Най-напрет окна Калина.
Тамо си преброй войници
та девет годин че седа,
на царо слуга че бъда.
Щото била Калина,
та йе три годин седела,
никой не може Калина
да си я нея познае,
защо йе мома Калина.
Ка било на ден Велигден,
Велигден на Лазарица,
Калина коне тимари,
тимари коне и пее:
- Боже ле, мили Божице,
моите дружки хубави
сега са сички на хоро,
а язе тука сирота,
моята младост отиде!
Та я дочула царица,
веднъг на царо казува:
- Царьо ле, царьо честити,
у твой млади войници
то има мома войниче.
Да гледаш да ги изпиташ
и дома да я опущиш!
Отзаран кони тимари,
кони тимари и пее:
- Боже ле, мили Божице,
моите дружки хубави
сички са сега на хоро,
а я съм тука войниче,
тука ми младост отиде!
Сички ги царо потокна,
та па ги царо питува:
- Войници, млади войници,
коя йе мома войниче?
Никой не знае Калина,
да си докаже Калина,
а Калина се не казуе.
Имаше брата от чича,
от чича брата Йована
и той Калина показа.
Тогай я хокна царица,
голем я дар подари
и брат си с нея пущиа,
та са си дома отишли.
Тогай си ойде Калина
на свои равни дворове.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010