|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома войник
- Викат ме, майчо, молят ме
в равноно поле широко
да си ми станем кехая
на девет тежки сюрии,
на седемдесе овчаря.
Майка Тодорки викаше:
- Де се е чуло-видяло
мома кехая да бъде?
Тодорка майка не слуша,
та стана, та си отиде
в равноно поле широко,
та си ми стана кехая
на девет тежки сюрии,
на седемдесе овчаря.
Седяла, кехайовала,
до девятоно години.
Овчеряня се сдумоват:
- Бре, чули ли сте, йолдашлар,
че ни е мома кехая,
сега за девет години?
Хайдете щем да идеме
в чостана гора зелена,
там щеме да надяламе
юнацко медно кавале
и момцки вити къжльове;
яко е мома кехая,
че ще се фане у къжел,
пък 'ко е юнак кехая -
че ще се фане у кавал.
Тодорка хитра, най-хитра,
че се не фана у къжел,
ами се фана у кавал,
та че овчарям викаше:
- Ей, имам сестра по-малка,
армаган ща хи отнесам -
единъс шарен къжелчек!...
Пак си овчари викаха:
- Нам си е мома кехая!
Хътя щим да се фърнеме,
фърнеме и надфърнеме.
Яко е мома кехая -
че щеме да я надфърнем!...
Пък 'ко е юнак кехая,
че ще да си ни надфърне!...
Тодорка хитра, най-хитра,
фърляли и надфърляла хи.
Пак си овчаря викаха:
- Дйоте щим да се подпием!
Яко е мома кехая,
че ще да си я надпием!
Пък 'ко е юнак кехая,
че ще да си ни надпие!
Тодорка хитра, най-хитра,
пили са и надпила хи...
Пак си овчари викаха:
- Хайдете, щем да идеме,
дено се бърка бял Дунав,
там щеме да си познаем
юнак ли ни е кехая!...
Ага са тамо отишли,
Тодорка хитра, най-хитра,
първо е в Дунав врипнала,
отвъдна страна минала,
та че овчарем викаше:
- Бря, пукайте се, овчари,
че ви бе мома кехая,
сега за девет години -
не можахте да я познайте!...
Смолян, кв. Устово (СбНУ 3/1890, с. 74, № 3); къжел - хурка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|