* * *

Мома войник

Стоян по двори ходеше
и си на Бога натяква:
- Даде ми, Боже, даде ми,
даде ми девет дъщери,
оти ми, Боже, не даде
една ми мъжка рожбица,
на сефер да я проводя,
от сефер да ме отмени?!
Божне ле, додяло ми се й,
Божне ле, дувило ми се й,
всяка година на сефер,
тази година - два пъти!
Най-малката му дъщеря,
седяла, та го й слушала,
тя на тейно си думаше:
- Тейно льо, стари бубачо,
тейно льо, ще ти се моля,
иди, тейно льо, в чаршия,
купи ми дрехи юнашки,
купи ми калпак каръмски,
нови дишуви калцуни,
нови льокюви ботуши,
и чифте нови пищови,
и тънка сабя френгия,
и дълга пушка бойлия;
купи ми конче хранено -
аз ще на сефер да ида,
от сефер да те отменя!...
Че стана Тодоркина тейно,
отиде в темна чаршия,
купи й дрехи юнашки,
купи й калпак каръмски,
нови дишуви калцуни,
нови льокюви ботуши,
купи й чифте пищови
и тънка сабя френгия,
и дълга пушка бойлия;
купи й конче хранено...
Че дрехите донесе,
че се Тодорка облече -
напаса чифте пищови,
запаса сабя френгия,
нарами пушка бойлия,
възседна конче хранено.
Тодорка дума тейно си:
- Оставай сбогом, тейно льо,
недей се грежа кахъри,
девет години ще ходя
и пак ще мома да дода!...
Че си кончето препусна,
че си на сефер отиде.
Девет години ходила,
никой Тодорка не позна,
че е мома Тодорка.
На десетата година,
отде са чули, разбрали,
че има мома Тодорка.
Един се други питаха:
- Коя е мома Тодорка?
Царица царю думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
я ги в гюл-бахча заведи;
която й мома Тодорка,
всякакво цвете ще бере,
смесена китка ще кичи,
на страна ще я затъкне...
Царя царица послуша,
че ги в гюл-бахча заведе.
Всички се спуснали
всякакво цвете да берат,
която й мома Тодорка,
едно си стръкче откъсна,
че го на чело затъкна.
На една се страна дръпнала
и на дружина думаше:
- Що женско сърце носите,
всичкото цвете берете,
смесени китки кичите?...
Не можли да я познаят
коя й мома Тодорка!
Царица царю думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
хайде ми зяфет направи,
която й мома Тодорка,
тя не ще вино да пие!
Царя им зяфет направи,
седнали да ядат, да пият,
която й мома Тодорка,
тя става да им залива...
Пълна филджана залива,
на нея два налива,
налива и ги изпива.
Всички се опили,
Тодорка им се смееше:
- Какви сте момци юнаци,
що женско сърце носите -
не мойте вино да пийте!...
Не можли пак да я познаят
коя й мома Тодорка.
Царица царю думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
хайде ги в баня заведи -
която й мома Тодорка,
тя няма в баня да влезе!...
Царя царица послуша,
че ги на баня заведе.
Всичките в баня влазяха,
която й мома Тодорка,
взела й да се съблича -
едно копче разпетлей,
две копчета запетлей...
Не можли пак да познаят
коя й мома Тодорка.
Че ги царя разпусна,
всеки си у тях отиде...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010