* * *

Мома войник

Димо льо, шипкалиине ле,
Димо льо, горски намесник.
Пратили ми Димо, пратили,
салдатин пари да носи,
салдатин, та на балкана,
балкана на границата.
Ходил е Димо, върнал се
и ега на кръстом пътища,
тъмна е мъгла паднала.
Димо пътища обръка,
та в Инжекьой излезе,
на Колювото дюкянче.
Порука Димо, почука:
- Кольо ле, бяло бакалче,
излезни, Кольо, изнеси
килограм вино цървено
и ока спирта ракия -
на конче да ги изпия,
дълга ще пътя да вървя.
Царя кинига изпратил,
по села и по градове -
да сбират млади салдате,
да сбират, да закаруват.
Кой има сина - да прати,
кой няма сина - да купи,
да купи - пак да изпрати!
Чорбаджи Бане син няма,
той има девет дъщери,
най-малката му Тодорка.
Баньо си по двор ходеше
и дребни сълзи ронеше:
- Що нямам сина да пратя!...
Тодорка дума баща си:
- Баще ле, Бане чорбаджи,
ти иди, баще, ти иди,
в Хасково касаба голяма,
купи Тодорки хранен кон,
купи й пушка бойлия
и тънка сабя френгия,
чуфтер пищофе на кръста.
Я ще войниче да ида,
на царя служба да служа!
Че стана Бане, отиде,
в Хасково касаба голяма,
купи Тодорки хранен кон,
купи й пушка бойлия
и тънка сабя френгия,
чуфтер пищофе на кръста.
Войници в сряда тръгнали,
Тодорка в петък тръгнала -
пак ги на пътя стигнала.
Всички се чудят и маят -
каква я тая гидия?
Снагата мяса войниче,
в лицето мяса момиче.
Кога при царя стигнали,
царя ги редом нареди,
та ги всичките нагледа.
Тодорка напред изкара,
нех' командир направил.
Войници ми се сдумуват:
- Я хайде да я заведем
на зюмбюл бахче голяма.
Ако е мома войвода,
една ще китка откъса,
на страна ше я закичи.
Редом са китки гледали,
Тодорка - хитра разумна,
не бере китки всякакви,
най-баш китката откъсна
и я на ухо закичи.
Пак си са сдума сдумуват:
- Я хайде, кардаш, да идем
на Али паша чаршия,
при Султан Селим джамия.
Там има пазар-панаир
и има всичко всякакво -
там има хурки писани,
там има тънки вретена,
там има чуфтер пищове
и има пушки бойлии,
и остри саби френгии.
Га по пазаря тръгнали -
Тодорка, мома хубава,
не гледа хурки, вретена,
най-избра чуфтер пищофе
и ги на кръста припаса.
Тогаз са, холъм, решили:
- Хаидете да я заведем
на ная река дълбока,
кончето да си окъпем
и да ги, холам, сваряме...
Тия се чудом чудеха:
- Kаква е тая гидия?
Тогаз са, холам, решили,
на Бяло море да идат,
да идат, да се изкъпят.
Всички се в море метнали -
Тодорка на край стоеше,
едно си копче откопчи,
друго си копче закопчи,
ала се в море не хвърли.
Тя се на конче метнала,
при царя първа пристигна,
първа му хабер сторила,
цар хни войводство халалил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010