Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мома войник

Камбани леко дръннаа,
кехая из село ходеше
и барабану биеше,
че войната се обявила.
Царя си хабер изпрати -
всички на война да идат,
който си има синове,
на война да ги изпрати;
който няма - сам да върви.
Дядо Добри чорбаджи,
дор девет дъщери имаше,
ала си син нямаше,
от война да го отмени.
Из двор дядо Добри ходеше,
дъщери люто кълнеше:
- Дъщери, вий, дор девет,
на един ден да измрете,
една ви факла запаля,
у един кеур да гудя,
у един ви гроб да туря,
с едно савани покрия,
дето си нямам и аз син,
от война да ме отмени.
Най-малката му дъщеря,
на висок чардак стояла,
ситен маргарит нижела.
Щом като зачула тез думи,
тя на татка си продума:
- Татко, мили ми тате,
я си клетва повърни,
че бащина клетва е най-лоша,
но ще те, татко, помоля,
да отидеш долу у баш чаршия,
купи ми туй що поискам.
Купи ми дрехи солдашки,
и пушка, татко, бойлия,
и чифте, татко, пищови.
Купи ми сабя френгия,
купи ми конче хранено,
хранено, невъзсядано,
с девет колани препасано,
десети жълтата смока
и със синьо седло оседлано,
и аз на война ще ида,
от война ще те отменя.
Дядо Добри чорбаджи,
купи й туй що поиска.
Тодорка, мома хубава,
хвърли дрехи момински,
облечи дрехи солдашки,
нарами пушка бойлия,
препаса сабя френгия
и чифте пищови.
Хранено конче възседна,
със сички прошка вземала,
татко си по чело целуна,
и на татко си продума:
- Гордей се, татко, радвай се,
че имаш младо войниче,
от война да те смени.
И се към мама си обърна,
и на мама си продума:
- Радвай се, мамо, гордей се,
сякоя майка не ражда
такова чедо кат' мене.
Нейните мили сестрици,
всички за нея плачева.
Но тя тръгна засмяна,
с нейни чичови синове.
Кат' при царя отиват,
от сичката войска,
царя Тодорка избира,
напред войската да върви.
Ходила, воювала,
цели дор девет години.
Никой не я познава,
дето е мома у войската.
Царица сън сънувала,
в събота срещу неделя,
че имало мома у войската.
Царица царя продума:
- Царьо ле, царьо честити,
откак се война обявила,
снощи съм сън сънувала,
че има мома у войската.
Но ще те, царьо, помоля,
занес ги царьо, заведи,
долу у баш чаршията,
на войници, царьо, ще кажеш,
че им по нещо даряваш,
кой какво иска да си избере.
Жената е на хурки лакома,
тя ще си хурка избере.
Ах, че ги царя занесе,
долу у баш чаршията,
Тодорка, мома хубава,
най-напред вървеше,
меден си кавал избрала,
избрала и засвирила.
Царю царице продума:
- Царице, моя кралице,
тук няма мома у войската,
сънищата ти са лъжовни.
Царица царю продума:
- Царьо ле, царьо честити,
я ги занеси у твойта градина,
да си пемиши наберат,
жената е на пемиш лакома,
тя ще си повеч набере,
там ще си мома познаеш.
Ах, че ги царю заведе
у неговата градина.
Тодорка, мома хубава,
една е ябълка откъснала,
на четири я разрязала,
на три войника подала,
едно парченце изяла.
Царю царица продума:
- Царице, моя кралице,
недей ме, мила, разкарвай,
тук няма мома у войската.
Царица царю придума:
- Царьо ле, царьо честити,
аз си главата залагам
на твойта сабя френгия,
че има мома у войската!
Последно ще те замоля,
занес ги царьо, заведи,
долу у мъжките бани,
всички голи да се разхвърлят,
там ще си мома познаеш.
Ах, че ги царя занесе,
у неговите мъжки бани,
сички са разхвърлили
и се у бани хвърлили.
Тодорка, мома хубава,
на край бани седеше,
глава надолу навела,
никого не поглеждала.
Царю при Тодорка отиде
и на Тодорка продума:
- Войниче младо, хубаво,
признай се мило и предай,
че ти си мома у войската.
Тодорка кат' зачу тез думи,
както е била облечена
и се у бани върлила,
на мраморен камък стъпала,
стъпала и се провикнала:
- Царьо ле, царьо честити,
признавам се и се предавам,
че аз съм мома у войската.
Моят стар бащица
дор девет дъщери имаше,
ала си син нямаше
от война да го отмени.
Аз съм най-малката дъщерка,
Тодорка, мома хубава,
аз на война тръгнах,
татка си от война да отменя.
Като съм била мънинка,
девет години съм сукала,
на десетата отбита;
и девет години война воювала,
тази е, царьо, десетата.
Ще ти се, царьо, премоля -
войната да се прекрати.
Царя, кат зачу тез думи,
веднага война прекрати
и на Тодорка хариза
дар девет върви жълтици,
с три позлатени колани,
и я с гавази изпрати
при нейни стари бащица.

 


Щръклево, Русенско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010