* * *

Мома войник

Селянин ходи из село,
ходи селянин и вика:
- Кой има сина, кой няма,
да доде да го запиша,
на царя служба да служи!
Всеки си има отмяна,
чорбаджи Добри Добринов,
сал той си няма отмяна,
той няма сина ни един,
сал има девет дъщери,
десета Радка най-малка,
най-малка и най-хубава,
девет години сукала,
чак на десета година,
тогаз е Радка отбита.
Тя на тейна си думаше:
- Тейке ле, ти стар тейне ле,
защо си ходиш по двори,
ходиш, тейне ле, и кълнеш?
Тогаз си Добри продума:
- Дъщери, девет дъщери,
в един гроб да ви заровя,
с един поп да ви опея,
една свещ да ви запаля,
кога си нямам, дъщери,
от сърце сина ни един,
аз да го, холам, изпратя
със братовите момчета
на царя служба да служи!
Радка тейне ле думаше:
- Тейне ле, ти стар тейне ле,
недей си кълна рожбите,
Бог ти ги й, тейне, харизал!
Да станеш, тейне, да идеш
във Узун тъмна чаршия,
купи ми дрехи войнишки,
войнишки дрехи, соддашки,
купи ми пушка бойлия,
купи ми сабя френгия,
земи ми конче хранено,
хранено, невъзсядано,
на конче седло сърмено!
Аз ще да ида, тейне ле,
със чичовите момчета,
на царя служба да служа,
за да си тебе отменя.
Подскочи Добри на крака,
че стана бързо, отиде
във Узун тъмна чаршия,
купи и дрехи войнишки,
купи й сабя френгия,
купи й пушка бойлия,
купи й конче хранено,
хранено, невъзсядано,
на конче седло сърмено.
Ах, че се Радка облече
и си пушката наметна,
и си сабята запаса,
и се на конче преметна,
отиде служба да служи.
Служила й малко, не много,
служила й девет години.
Царица царя думаше:
- Царьо льо, холам, честити,
лошав съм сън сънувала
в събота срещу неделя,
че имаш жена с войската.
Ако се войска научи,
войската ще се изтрепе.
Царя царице думаше:
- Царице, моя кралице,
съня ти й, мари, лъжовен,
аз нямам жена с войската.
- Я да ги, царьо, преведеш
през Узун тъмна чаршия,
във болярските дюкяни,
там има хурки писани.
Която е жена с войската,
тя ще се в хурки улови,
ти ще я, царьо, познаеш.
Нали е Радка умничка,
тя не се в хурки улови,
ами се в кавали улови
и се на конче покачи,
и си с кавала засвири.
Царица царя пак дума:
- Царьо льо, холам, честити,
я да ги, царьо, преведеш
през нашта овощна градина!
Там има много плодове,
жената й много лакомна,
тя ще си най-много набере.
Като ги царя преведе
през тяхна овощна градина,
Радка най-напред вървеше,
една ябълка откъсна
и я на четири разряза
и на другари подаде.
Пак не можаа да я познаят.
Царица царя пак дума:
- Царьо льо, холам, честити,
я да ги, царьо, заведеш
в нашите бани широки,
там да се всички изкъпят,
там ще си жена откриеш.
Ах, че ги царя заведе
в техните бани широки.
Всичките, холам, войници,
всички се в баня нахвърлят,
Радка на края остана.
Царя войниче думаше:
- Войниче, младо юначе,
защо се в баня не хвърлиш,
не хвърлиш да се окъпеш?
Радка на царя думаше:
- Царьо льо, холам, честити,
аз като от дома излизах,
майка ми на мен поръча,
че от водъ, царьо, ще умра!
И се с дрехите хвърлила.
Сред баня камък мраморен,
тя се на камък изстъпа
и си на царя думаше:
- Досега ще ти е войската!
И се във баня хвърлила,
хвърлила и удавила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010